Дебатът около това каква храна са яли нашите предшественици и коя е оптималната храна за човечеството днес е огромен. Според някои специалисти човечеството се е развило изцяло благодарение на улов и консумация на месо, докато други намират растителните храни за по-важен елемент от това развитие.
Несъмнено, нашите предци са посягали и към растителни въглехидрати при липсата на улов. Но дали това е допринесло положително за здравето им или не ?
След разделението на шимпанзетата от които произлизаме (повече за това разделение тук) се появяват първите двуноги от рода Австралопитеци. Първата поява на род Homo се случва преди около 2,8 милиона години с Homo habilis, последвана от Homo erectus преди около 1,8 милиона години, Homo neanderthalensis от преди 400 000 години и най-накрая първата поява на Homo sapiens преди 200 000 години. Във всеки нов вид хоминин в род Homo има обща тенденция за увеличаване на размера на мозъка и намаляване на съзъбието, като тези модели са неразривно свързани с развиващият се вид на храненето.
„Някои учени смятат, че яденето на месо е било решаващо за развитието на по-големите мозъци на нашите предци преди около два милиона години. Започвайки да ядем калорично месо и костен мозък вместо нискокачествената растителна диета на маймуните, прекият ни предшественик, Homo erectus е поемал достатъчно енергия при всяко хранене, за да подпомогне развиването на по-големия мозък. Разграждането на по-качествена диета и по-малко обемисти растителни фибри е позволило на тези хора да имат много по-малки черва. Енергията, освободена в резултат на по-малките черва, може да бъде използвана от алчния за такава мозък, казва Лесли Айело, която първа предложи идеята с палеоантрополога Питър Уилър в публикацията "The Expensive-Tissue Hypothesis". Мозъкът изисква 20 процента от човешката енергия в състояние на покой; за сравнение, мозъкът на маймуна изисква само 8 процента. Това означава, че от времето на Homo erectus човешкото тяло е зависело от енергийно богатата храна - особено месо.“
До преди развитието на селското стопанство всички хора са получавали храната си чрез лов, събиране и риболов. С появата на селското стопанство номадските ловци-събирачи постепенно са били изтласкани от основните земеделски земи и в крайна сметка те се ограничават до горите на Амазонка, сухите пасища на Африка, отдалечените острови на Югоизточна Азия и тундрата на Арктика.
Ловът не винаги е бил успешен, което принуждава хората да вмъкнат и растителноста в хранителните компоненти. Тревисти растения, въглехидратни корени и ядки започват да стават популярна храна сред предците ни. Именно от тогава датират и първите данни за развалени зъби.
С развитието на селското стопанство се дава и началото на болестите на цивилизацията, като сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, диабет, рак.
Първи данни за кариес
Еволюционните антрополози, които изучават еволюцията на човешкия произход и начин на хранене, използват различни методи, за да определят какво са яли първите човеци. Често срещаният метод за анализ е чрез изследване на зъби, тъй като различните храни оставят различни маркери, които могат да бъдат изучавани.
Едни от първите открития на останки, индикиращи развитие на кариес датират от преди 13 700 години. Те принадлежат на ловецо-събирачи от каменната ера, които са живели в района на днешно Мароко. Лошата кондиция на зъбите на тези видове показва, че те са били в агонизиращи болки, следствие от кариеси.
Според антрополозите тези индивиди са се хранили обилно с високовъглехидратни храни, голямо количество от които ядки и ядкови произведения.
„В определен момент зъбният нерв умира, но до този момент болката е много лоша и ако получите абсцес, болката е мъчителна поради натиска върху челюстта", обяснява д-р Луиз Хъмфри от лондонския природонаучен музей.
Тогава, разбира се, костта в крайна сметка се перфорира и абсцесът се оттича. Ние виждаме това в голяма част от челюстните останки, които сме изследвали."
Други учени, изследващи гнилостта на мъдреците през поколенията откриват останки на млад индивид от мъжки пол, живял в Северна Италия през Палеолита. Снимките на 14 000-годишният зъб изобразяват следи от дълбане и стъргане с клечка или каменен инструмент. Според Стефано Бенаци, водещ изследовател и палеоантрополог от университета в Болоня това действие е било извършвано с цел отстранявне на инфекция от зъба, т.е вид първа зъболекарска практика.
Въз основа на износването на зъбния емайл, изследователите установяват, че белезите по зъба са направени преди смъртта на човека. Техните открития са описани в документ, публикуван на 16 юли 2015.
Най-ранните доказателства за действително пълнене на зъбите или пломбиране са открити в 6 500-годишен словенски зъб. Следи от зъбно пробиване, направени от по-усъвършенстван инструмент - свредло, са открити и в зъбни останки на възраст 9 000 години, открити в неолитно гробище в Пакистан.
Ферментиращи въглехидрати предизвикват кухини в зъбите и лош дъх
Това се посочва и в проучване, ръководено от британски учени в Националната Академия по Науките. Яденето на растителни корени и ядки е помогнало на ловците-събирачи да оцелеят преди около 15 000 години, но практиката е увредила зъбите им.
Учените са използвали ускорителна масспектрометрия, за да идентифицират останките, както и мощни микроскопи, за да идентифицират фосилите на растителен материал, включващи жълъди, борови ядки, плодове от хвойна, шам-фъстък и див овес.
Те намират толкова много останки от жълъди, че стигат до извода, че те са събирани и съхранявани за ядене през цялата година. Потвърждаващи това доказателства са и останки от тревисти растения, оплетени подобно на кошници, в които вероятно са се събирали и съхранявали ядки.
Изследването е направено в пещерата Тафоралт в Мароко, където са изследвани 52 възрастни останки на Иберо-мавританци, датиращи от преди поне 15 000 години. Зъбите, изпъстрени с кухини белязват поставянето на началото на зъбния кариес.
По нататъшното развитие на кариеса и денталните проблеми идва със селското стопанство и въвеждането на други храни. Постепенно зъбите започват да стават по-крехки и бързо-гниещи, докато не бъдат достигнати настоящите проблеми с денталното здраве. Следователно, виждаме, че зъбите ни се променят с течение на времето и в следствие от диетата ни.
Според антропологичните изследвания хората са имали много здрави и силни зъби, когато диетата ни е била изцяло месоядна.
В проучване на изследователи на Северния полюс е определено, че е много възможно населението, живеещо на изцяло месоядна диета, като например ескимосите, да има много здрави зъби, в сравнение с популациите, които се хранят мезмесно, като жителите на полуостров Юкатан, известни с основно вегетарианската си диетата.
От изследвани 616 зъбни отпечатъка на ескимосите е установено, че само един зъб е деформиран и липсват само 7 зъба. Всички зъби са били в перфектно състояние, нормално развити и интегрирани до старост.
По време на друга експедиция на юг, професор от Харвард взима също толкова отпечатъка от зъбите на туземците на полуостров Юкатан, известни с предимно вегетарианската си диета. Техните зъби са били много развалени. От ранна възраст изглеждат нездрави и повечето от жителите до средна възраст са загубили всичките си зъби.
Изводите са, че месоядната диета в никакъв случай не вреди на зъбите, а напротив, тя може да бъде неутрална или дори полезна за здравето на вашите зъби.
Липсата на въглехидрати и сладки елиминира основните фактори, отговорни за появата на кариес и зъбен камък.
Източници:
Nutrition and Physical Degeneration: A Comparison of Primitive and Modern Diets and Their Effects, Weston Price
https://www.nature.com/articles/srep12150
https://www.bbc.co.uk/news/science-environment-24332237
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3903197/
https://healthjournalism.org/blog/2015/07/earliest-known-evidence-of-dentistry-detected-in-re-examined-paleolithic-tooth/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3509116/
https://en.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet
https://phys.org/news/2014-01-nuts-tooth-hunter-gatherers.html
https://phys.org/news/2020-03-stone-age-humans-glucose.html