Categories
Blog

Проблемът с млякото и млечните продукти

Здравословно и безопасно ли е наистина млякото, което пием ?

Млякото, което консумираме е от два типа – А1 и А2. Нарастващият брой проучвания от най-добрите производители на мляко в Австралия, Нова Зеландия и някои европейски държави твърдят, че млякото А2 има ползи за здравето, докато с непрекъснатата консумация на мляко А1 се свързват множество рискове.

Млякото се състои от три части - мазнини, суроватка и голяма част от различни протеини като лактоза, казеин и други захари. Какъв тип е млякото, А1 или А2, зависи от породата на кравата от която то произлиза. Най-старите породи крави като Guerbsey, Swiss brown, Belgian Blue произвеждат мляко А2. Черно-белият Holstein например, която е най-разпространената порода, поради по-високата си млекодайност, произвежда мляко А1. Причината за това е естествена генна мутация, възникнала преди окло 5 хиляди години в северноевропейските крави. В резултат на тази мутациия те започват да произвеждат протеина казеин А1 в млякото си, вместо нормалния казеин А2. По време на храносмилането казеин А1 се превръща в лектинов протеин, наречен бета-казоморфин. Този протеин се свързва с клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, известни като бета клетки, което предизвиква имунна атака върху панкреаса на хора, които консумират мляко от тези крави или сирена направени от него. Изследвания свързват този процес и с възникване на диабет тип 1.

Основната разлика между А1 и А2 бета казеин е в структурите на двата бета-казеина. По точно, в позицията на аминокиселина номер 67, в която хистидинът на А1 съответства на пролин при тип А2.

Връзката на А1 е много нестабилна и от нея се откъсва сегмент от седем аминокиселини, наречен BCM7 (Beta-casomorphin-7).

BCM7 се счита за основната причина мляко А1 да е нездравословно и да е причината за лактозна интолерантност. А1 и А2 мляко имат еднаква концентрация на лактоза, единствената разлика е BCM7.  Абсорбирането на BCM7 води и до риск от заболяване от аутизъм, шизофрения и други неврологични изменения.

По-голямата част от кравите, които се отглеждат са порода произвеждащ мляко  тип А1. Тези крави обаче са резултат на генетичната мутация, която води до производството на съединението BCM7. 

Най-разпространената порода крави в световен мащаб е от породата Holstein, чието мляко съдържа този проблематичен лектинообразен протеин.

Други известни породи с А1 мляко са Ayrshire и British Shorthorn, а сред породите с мляко А2 са Jersey, Charolais, и Limousin.

Ако смятате, че пиенето на мляко ви създава проблем, почти сигурно е, че породата крава, от която е то, има вина за това, а не мляко само по себе си. 

Южноевропейски крави, кози и овце продължават да произвеждат казеин A-2 в млякото си, но тъй като кравите с казеин A-1 произвеждат повече мляко, производителите на млечни продукти предпочитат тях.

Ако консумирате млечни продукти, не можете да ги толерирате или искате да избегнете страничните нездравословни ефекти, може да изберете млечни продукти от типа А2.
Като алтернатива, ако не намирате такова мляко, използвайте продукти от козе или овче мляко.

Изследванията в последните 20 години показват, че рекции предизвикани от мляко А1 не се предизвикват след консумация на мляко А2.

Друга причина, поради която се препоръчва избягването на А1 млечни продукти е свойствата на казоморфина да причинва пристрастяване. Особено BCM7, той се свързва със същите рецептори на мозъка, с които се свързват морфин, кодеин и хероин (mu-рецептори). Въпреки, че е около 20 пъти по-слаб в действието си от морфина, BCM7 води до пристрастяване и свръхконсумация.

BCM7 активира освобождаването на хистамин, което може да предизвика реакции на хистаминова интолерантност. Той е и най-честата причина за запек, забавено изпразване на стомаха, киселини и синдром на внезапната смърт при деца, поради респираторно-депресивните свойства на опиата в съчетание с рискови фактори за децата.

 

Тази статия не е приключена и ще има продължение ...

Categories
Карнивор

Има ли опасност за заболяване от скорбут по време на Карниворова диета ?

Много хора се притесняват, че ще бъдат лишени от витамин С ако не се хранят с плодове и зеленчуци. Да видим има ли мотив за такова притеснение ...

Скорбут е болест, причинена от хроничен недостиг на витамин С. Тя става особено популярна след случаи, в които английски моряци са заболели от болеста след като са живяли в морето и са се хранили само със сушено месо и консерви. Нямали са достъп до никакви пресни храни, плодове и зеленчуци и се счита, че това е довело до недостиг на витамин С и следователно до заболяване от скорбут. Характерен симптом са кървящите венци. Нелекуваният скорбут винаги води до фатален изход.

Обикновено, едно от най-честите притеснения на хората, тепърва отказващи плодове и зеленчуци и насочващи се към карниворово хранене е липсата на витамин С в този вид хранене (или поне така ни е казвано, че витамин С има само в плодове и зеленчуци).
Човешкото тяло е неспособно да произведе този антиоксидант, който изпълнява няколко важни роли в тялото ни и ние обикновено разчитаме на външни източници за набавяне на витамин С, често и допълваме храненето си със синтетични витамини.

До колко това е ефективно ?

Нека разгледаме първо ролите на витамин С в тялото на човека.
Едната му роля е да подпомогне синтеза на колаген, който е жизненоважен протеин, използван структурно в цялото тяло. Когато синтезът на колаген намалява, се появяват някои от класическите симптоми на скърви/скорбут, като кървене на венците, загуба на зъби, ставна дисфункция и незарастващи рани.
Тялото също така използва витамин С за да помогне формирането на карнитин, витамин С действа и като антиоксидант, който играе роля в модулирането на имунната ни система.
Много животни могат да синтезират витамин С от глюкоза (противно на това, което са ни учили). Но хората, както и маймуните, са загубили тази способност преди около 60 милиона години. Липсва ни ензимът (L-gulonolactone oxidase- GULO), който е необходим за последната стъпка в синтеза на витамин С от глюкоза. Поради този факт, на нас ни е необходим витамин С от външен източник.

Хората, които имат недостиг на витамин С започват да проявяват признаци на скорбут в рамките на няколко месеца.

Карниворите обаче нямат този проблем. Защо ?
Месото съдържа макар малко, достатъчно количество от витамин С – около 6 mcg / g в месо, от животно хранено със зърно и 25 mcg / g в месо, от животно хранено с трева.
Витамин С навлиза в тялото ни през чревния тракт. Интересното е, че глюкозата може директно да се конкурира с усвояването на витамин С, тъй като те споделят един клетъчен транспортер и ако имаме твърде много глюкоза в системата, абсорбцията на витамин С е ефективно инхибирана. Така се започва и с тъпченето със синтетичната му форма с надеждата, че тя с нещо ще компенсира. Уви..
В диета, конструирана само от месо, глюкозата е неефективна в червата и по този начин витамин С става по-достъпен. Групата Paleo Medicina в Унгария показа резултати, че серумните нива на витамин С са нормални при пациенти, които спазват карниворорва диета. Всъщност витамин С от животински произход се оказва по-ефективен от растителен витамин С за поддържане на серумните нива!
И как е възможно ?!

Яденето на въглехидрати увеличава изискванията за антиоксиданти. Въпреки че хората не могат да произвеждат витамин С, както животните, при наличието на диета с ниско съдържание на въглехидрати, се наблюдава увеличаване на някои от нашите ендогенни антиоксиданти (т.е. тялото ни ги прави само).
Ролята на витамин С в образуването на колаген включва хидроксилирането на аминокиселините пролин и лизин за образуване съответно на хидроксипролин и хидроксилизин. Когато ядем богата на месо диета, някои от тези молекули се абсорбират във вече хидроксилирана форма чрез специфични преносители на червата; следователно, имаме нужда от по-малко витамин С.
Резултатът е, че когато се храним като карнивори, усвояването на витамин С е по-ефективно и изискванията на тялото за него намаляват. Получаваме достатъчно количество витамин от храната (месото), която ядем, и нямаме скорбут.

Световните препоръки за дневна необходима доза витамин С са 10 000 mcg на ден. Това означава, че около 400гр. месо от пасищно животно на ден може да ни достави това количество. Това обаче, което не е все още изяснено е, дали един карнивор има нужда от такава огромна доза витамин С ?
Проучванията, определили дневното препоръчително количество са правени с хора на стандартна въглехидратна диета. Както вече видяхме, при нея има високи изисквания за витамин С, тъй като той се конкурира с глюкозата и бива инхибиран от нея.
След като обаче няма глюкоза, нужно ли е такова голямо количество витамин С ?
Клиничните резултати на Paleo Medicina отбелязват, че такава липса няма, дори при пациенти подложени на ниско-протеинова диета с около 200 - 300 гр. месо на ден (с цел забавяне на анаболни процеси в тялото при пациенти с ракови клетки).

Освен това, няма данни за нито един карнивор, заболял от скорбут!

Categories
Blog

Консумацията на ядки – причина за първата поява на кариес

Дебатът около това каква храна са яли нашите предшественици и коя е оптималната храна за човечеството днес е огромен. Според някои специалисти човечеството се е развило изцяло благодарение на улов и консумация на месо, докато други намират растителните храни за по-важен елемент от това развитие.
Несъмнено, нашите предци са посягали и към растителни въглехидрати при липсата на улов. Но дали това е допринесло положително за здравето им или не ?

След разделението на шимпанзетата от които произлизаме (повече за това разделение тук) се появяват първите двуноги от рода Австралопитеци. Първата поява на род Homo се случва преди около 2,8 милиона години с Homo habilis, последвана от Homo erectus преди около 1,8 милиона години, Homo neanderthalensis от преди 400 000 години и най-накрая първата поява на Homo sapiens преди 200 000 години. Във всеки нов вид хоминин в род Homo има обща тенденция за увеличаване на размера на мозъка и намаляване на съзъбието, като тези модели са неразривно свързани с развиващият се вид на храненето.

Някои учени смятат, че яденето на месо е било решаващо за развитието на по-големите мозъци на нашите предци преди около два милиона години. Започвайки да ядем калорично месо и костен мозък вместо нискокачествената растителна диета на маймуните, прекият ни предшественик, Homo erectus е поемал достатъчно енергия при всяко хранене, за да подпомогне развиването на по-големия мозък. Разграждането на по-качествена диета и по-малко обемисти растителни фибри е позволило на тези хора да имат много по-малки черва. Енергията, освободена в резултат на по-малките черва, може да бъде използвана от алчния за такава мозък, казва Лесли Айело, която първа предложи идеята с палеоантрополога Питър Уилър в публикацията "The Expensive-Tissue Hypothesis". Мозъкът изисква 20 процента от човешката енергия в състояние на покой; за сравнение, мозъкът на маймуна изисква само 8 процента. Това означава, че от времето на Homo erectus човешкото тяло е зависело от енергийно богатата храна - особено месо.“

До преди развитието на селското стопанство всички хора са получавали храната си чрез лов, събиране и риболов. С появата на селското стопанство номадските ловци-събирачи постепенно са били изтласкани от основните земеделски земи и в крайна сметка те се ограничават до горите на Амазонка, сухите пасища на Африка, отдалечените острови на Югоизточна Азия и тундрата на Арктика.

Ловът не винаги е бил успешен, което принуждава хората да вмъкнат и растителноста в хранителните компоненти. Тревисти растения, въглехидратни корени и ядки започват да стават популярна храна сред предците ни. Именно от тогава датират и първите данни за развалени зъби.

С развитието на селското стопанство се дава и началото на болестите на цивилизацията, като сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, диабет, рак.

Първи данни за кариес 

Еволюционните антрополози, които изучават еволюцията на човешкия произход и начин на хранене, използват различни методи, за да определят какво са яли първите човеци. Често срещаният метод за анализ е чрез изследване на зъби, тъй като различните храни оставят различни маркери, които могат да бъдат изучавани.

Едни от първите открития на останки, индикиращи развитие на кариес датират от преди 13 700 години. Те принадлежат на ловецо-събирачи от каменната ера, които са живели в района на днешно Мароко. Лошата кондиция на зъбите на тези видове показва, че те са били в агонизиращи болки, следствие от кариеси.

Според антрополозите тези индивиди са се хранили обилно с високовъглехидратни храни, голямо количество от които ядки и ядкови произведения.

В определен момент зъбният нерв умира, но до този момент болката е много лоша и ако получите абсцес, болката е мъчителна поради натиска върху челюстта", обяснява д-р Луиз Хъмфри от лондонския природонаучен музей.

Тогава, разбира се, костта в крайна сметка се перфорира и абсцесът се оттича. Ние виждаме това в голяма част от челюстните останки, които сме изследвали."

Други учени, изследващи гнилостта на мъдреците през поколенията откриват останки на млад индивид от мъжки пол, живял в Северна Италия през Палеолита. Снимките на 14 000-годишният зъб изобразяват следи от дълбане и стъргане с клечка или каменен инструмент. Според Стефано Бенаци, водещ изследовател и палеоантрополог от университета в Болоня това действие е било извършвано с цел отстранявне на инфекция от зъба, т.е вид първа зъболекарска практика.

Въз основа на износването на зъбния емайл, изследователите установяват, че белезите по зъба са направени преди смъртта на човека. Техните открития са описани в документ, публикуван на 16 юли 2015.

Най-ранните доказателства за действително пълнене на зъбите или пломбиране са открити в 6 500-годишен словенски зъб. Следи от зъбно пробиване, направени от по-усъвършенстван инструмент - свредло, са открити и в зъбни останки на възраст 9 000 години, открити в неолитно гробище в Пакистан.

Ферментиращи въглехидрати предизвикват кухини в зъбите и лош дъх

Това се посочва и в проучване, ръководено от британски учени в Националната Академия по Науките. Яденето на растителни корени и ядки е помогнало на ловците-събирачи да оцелеят преди около 15 000 години, но практиката е увредила зъбите им.

Учените са използвали ускорителна масспектрометрия, за да идентифицират останките, както и мощни микроскопи, за да идентифицират фосилите на растителен материал, включващи жълъди, борови ядки, плодове от хвойна, шам-фъстък и див овес.

Те намират толкова много останки от жълъди, че стигат до извода, че те са събирани и съхранявани за ядене през цялата година. Потвърждаващи това доказателства са и останки от тревисти растения, оплетени подобно на кошници, в които вероятно са се събирали и съхранявали ядки.

Изследването е направено в пещерата Тафоралт в Мароко, където са изследвани 52 възрастни останки на Иберо-мавританци, датиращи от преди поне 15 000 години. Зъбите, изпъстрени с кухини белязват поставянето на началото на зъбния кариес.

По нататъшното развитие на кариеса и денталните проблеми идва със селското стопанство и въвеждането на други храни. Постепенно зъбите започват да стават по-крехки и бързо-гниещи, докато не бъдат достигнати настоящите проблеми с денталното здраве. Следователно, виждаме, че зъбите ни се променят с течение на времето и в следствие от диетата ни.

Според антропологичните изследвания хората са имали много здрави и силни зъби, когато диетата ни е била изцяло месоядна.

В проучване на изследователи на Северния полюс е определено, че е много възможно населението, живеещо на изцяло месоядна диета, като например ескимосите, да има много здрави зъби, в сравнение с популациите, които се хранят мезмесно, като жителите на полуостров Юкатан, известни с основно вегетарианската си диетата.

От изследвани 616 зъбни отпечатъка на ескимосите е установено, че само един зъб е деформиран и липсват само 7 зъба. Всички зъби са били в перфектно състояние, нормално развити и интегрирани до старост.

По време на друга експедиция на юг, професор от Харвард взима също толкова отпечатъка от зъбите на туземците на полуостров Юкатан, известни с предимно вегетарианската си диета. Техните зъби са били много развалени. От ранна възраст изглеждат нездрави и повечето от жителите до средна възраст са загубили всичките си зъби.

Изводите са, че месоядната диета в никакъв случай не вреди на зъбите, а напротив, тя може да бъде неутрална или дори полезна за здравето на вашите зъби.

Липсата на въглехидрати и сладки елиминира основните фактори, отговорни за появата на кариес и зъбен камък.

Източници:
Nutrition and Physical Degeneration: A Comparison of Primitive and Modern Diets and Their Effects, Weston Price
https://www.nature.com/articles/srep12150
https://www.bbc.co.uk/news/science-environment-24332237
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3903197/
https://healthjournalism.org/blog/2015/07/earliest-known-evidence-of-dentistry-detected-in-re-examined-paleolithic-tooth/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3509116/
https://en.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet
https://phys.org/news/2014-01-nuts-tooth-hunter-gatherers.html
https://phys.org/news/2020-03-stone-age-humans-glucose.html

Categories
Blog

Как да изберете правилната за нас форма на Магнезий

 

 

МАГНЕЗИЙ

Знаете ли, че магнезият е минерал, който липсва в организма на повечето от нас ?
Магнезият е минерал, който е от решаващо значение за функцията на организма. Той е отговорен за подпомагането на над 300 ензимни системи, които регулират много реакции в тялото като:

 

  • Синтезиране на протеин
  • Нервна функция
  • Мускулна функция
  • Регулиране на кръвната захар
  • Контрол на кръвното налягане
  • Енергиен метаболизъм
  • Сърдечен ритъм
  • Транспортиране на калций и калий
  • ДНК синтез
  • Синтез на глутатион (антиоксидант)
  • Развитие на костите

 

Суплементирането с магнезий е най-популярно при изпитване на крампи в крайниците или при запек. Може да си направите изследвания и да откриете ниски нива на магнезий. Има значение обаче, кой вид магнезий ще използвате.

Добавките с магнезий се предлагат в много различни форми и за различни нужди. С този списък отдолу ще ви помогнa в избора на правилния за вас вид.

Как да разберете кой тип е за вас? Оксид, цитрат, таблетки, капсули, течна форма - или е достатъчно само да ядете много богата на магнезий храна за известно време? Въпросите са много.

Много фактори като стрес, смяна на средата или храната могат да увеличат нуждите на организма от магнезий. Симптомите на дефицит могат да бъдат например хиперактивност, повишен стрес, панически атаки, проблеми със съня, запек, спазми и или мускулни крампи.

Много хора получават голямо подобрение, след като се „заредят“ с магнезий. Минералът може да повиши активността на повече от 300 различни ензима, да активира нервните канали и има роля в пластичността на синапса, тоест разработването и адаптирането на нови синапси, които са важни за учене, памет и други.

 

Какъв ефект търсим ?

За да изберете правилната добавка с магнезий, първо трябва да разберете какво искате да постигнете. Някои взимат магнезий заради психологическите му ефекти, докато други за спазми, болки в мускулите или за да си помогнат при безсъние или запек. Всеки желан ефект има своя магнезиев тип.
Друго нещо, което трябва да имате предвид, е бионаличността, тоест каква част от магнезия всъщност се абсорбира в тялото.

Различни видове магнезий и техните свойства

 

Магнезиев оксид

Магнезият от този тип е най-евтиният и лесен за намиране. Той работи, наред с други неща, за спазми, тревожност и мускулно напрежение. Използва се главно за постигане на психологически ефект, като се приема като успокояващо.  Магнезиевият оксид има (незаслужена) лоша репутация поради ниската си бионаличност само от четири процента, но въпреки че току-що споменахме значението на бионаличността, е важно да се прави разлика между свободни и свързани минерали, което прави разликата за преглъщане. В магнезиевия оксид бионаличността наистина е ниска, но свободният магнезий е много висок, което в края на краищата има страхотен ефект. Дозите се коригират съответно и можете да приемате 500 милиграма или повече, тъй като е трудно да се предозира.

 

Магнезиев цитрат

Ниска концентрация и бионаличност от 90 процента. Добър е срещу запек. Има приемлива цена и помага в повечето от случаите.

 

Магнезиев оротат

Магнезият от този тип се счита за най-добър за развитие на синапси в мозъка. Той има способността да прониква в клетъчните мембрани и да взаимодейства с митохондриите.

 

Магнезиев хлорид

Използва се под формата на спрей или под друга течна форма има висока абсорбция и е добър за детоксикация на клетки и тъкани. Подпомага бъбречната функция и засилва метаболизма.

 

Магнезиев таурат

Магнезиевият таурат е известен със способността си да подобрява сърдечните ритми, да понижава сърдечната честота и кръвното налягане и по този начин да предпазва от инфаркт. Той се абсорбира лесно, не действа слабително, изгражда клетъчните мембрани отвън. Магнезиевият таурат също повишава способността за вземане на решения и намалява ефекта от липсата на кофеин.

 

Магнезиев малат

Магнезиевият малат помага при умора, участва в синтеза на АТФ, тоест преобразуването на енергия, както и в производството на енергия. Има висока разтворимост.

 

Магнезиев глицинат

Това е магнезий, който не действа толкова добре срещу запек, но който, от друга страна, е добър за възстановяване на нивата на магнезий, ако имате проблеми/дефицити от дълго време. Също така осигурява мускулна релаксация и по-добър сън.

 

Магнезиев карбонат

Тип магнезий, който е популярен и има висока бионаличност, защото в стомаха се превръща в магнезиев хлорид. Действа много добре срещу киселинен рефлукс и други храносмилателни проблеми.

 

Хелатиран магнезий

Има по-висока абсорбция, но е по-скъп. Молекулните връзки са манипулирани за по-добро усвояване. Що се отнася до приема, една таблетка се приема сутрин и една вечер, за предпочитане с храна.
Ако ползвате повече от един тип, не приемайте всички едновременно.

 

„По-лоши" форми на магнезий

Магнезиевият сулфат (Епсолова сол) е твърде лесен за предозиране, препоръчва се да се слага във ваната по време на баня. Този тип магнезий издърпва течност от под кожата и тя става по-стегната. Магнезиев глутамат и магнезиев аспартат се съдържат в аспартама, който е невротоксичен, т.е. токсичен за мозъка.

Имайте предвид, че потребността на организма от витамини и минерали не е еднаква през живота, а се променя в зависимост от житейски ситуации, какво ядете и къде живеете.

За да проверите различните си нужди от витамини и минерали, може би е добра идея да направите минерален тест, който се прави чрез кръвни изследвания или спектрометричен анализ - анализ на минерали в косата.

Categories
Карнивор

Месоядството – необходимост за човешкото развитие

В тази публикация ще намерите данни за значението на месото като храна за човека от еволюционна гледна точка. Информацията е основана предимно на две научни обобщения: Meat in the human diet: An anthropological perspective (Месо в човешката диета: антропологична перспектива), (Neil Mann, 2007) и How carnivorous are we? (До колко сме месоядни) (Miki Ben-Dor 2019), но се оповава и други източници като The Human Career. Human biological and cultural origins”(Richard G. Klein 2009),  The Stone Age Diet: Based on In-depth Studies of Human Ecology and the Diet of Man (Walter L. Voegtlin, 1975)и други, към които има поставени линкове.

Приятно четене!

 

Ние хората се чувстваме най-добре когато се храним с храна, която е в съотвествие с това, за което сме разработени биологично. Според избора си на храна животните и хората се класифицират в следните категории:

  • Тревопасни/хербивори - хранят се с растителност
  • Месоядни/карнивори - хранят се с месо
  • Всеядни/омнивори - тези, които се хранят и с растения и с месо

Конфликтът в това дали човека е хербивор или карнивор е голям. Човекът всъщност е омнивор, но с подробността, че растителният източник на храна е, и винаги е бил, крайна мярка за оцеляване, а не основа на хранителна пирамида. Това, че можем краткотрайно да оцелеем, хранейки се от растителни източници не означава, че те са най-подходящата храна за нас.

 

Данните, които свеждат до тези знания датират от преди около 5 милиона години, когато Парантроп и Хомо – два вида маймуни, от които само единият вид преминава към човешко развитие, биват разделени в природата.

Има няколко различни теории за това как това разделение се е случило, но доминиращата е, че когато континенталните плочи в Африка се разделят и започват да създават голямата разривна система, изведнъж една или повече популации от маймуни са попаднали на саваните вместо в тропическите гори.*

Тези, които продължават да живеят в тропическите гори, се превръщат в шимпанзета, докато тези, които живеят в саваната, започват да се адаптират към живота там и се различават от маймуните на тропическите гори.

*Друга теория е, че прайманските хора са живяли във влажни зони, така наречената водна хипотеза, която обаче няма толкова силна научна подкрепа.

Палеонтологичният материал показва, че преди хората да са се развили, преди около 2,3 милиона години, са развити поне два вида маймуни, всеки от които се адаптира към новата среда. И двата вида започват да вървят изправени на два крака, но Parantropus Robustus и Bosei, които са толкова сходни, че може дори и да са един и същи вид, развиват силни и здрави челюсти, за да се хранят с трева и други растения, открити в саваната, другите - челюстите на Homo Habilis стават по-малки което може да се обясни с факта, че е по-лесно и бързо е да се дъвче и яде животинска храна от колкото растителна (Smithsonian 2013; Nature 2012).

И двата вида имат мозъци по-големи от тези на шимпанзето, но мозъците на P. Robustus и Bosei са с обем съответно 521 cm3 и 530 cm3, a мозъчният обем на H. Habilis е около 612 cm3 (Klein 2009 „Човешката кариера“, стр. 197).

Първите хора не се различават много от маймуните по размер на мозъка, а по отношение на зъбите, челюстите и челюстните мускули, което показва променен хранителен режим и консумация на по-твърди ядки, а не само плодове и листа. Докато Paranthropus разработва по-силни челюсти, които могат да се използват за хранене на дъвчащи растения и смилане на трева, челюстите и зъбите на Homo семейството стават по-малки и по-грациозни и са проектирани да хапят и да късат плът.

Всичко това показва и че именно Homo Habilis е започнал да разработва каменни инструменти, което дава възможност за допълнително намаляване на челюстните мускули и прави място за развитие на по-голям мозък, но също така улеснява и яденето на месо.

Парантроп със скалп, към който се прикрепят големите челюстни мускули

 

Растителноядните P. Robustus и P. Bosei, както и горилите, разработват този специален скалп със сагитален гребен за да се прикрепят големите челюстни мускули към слепоочието. Homo Habilis обаче, се развива в Homo Ergaster и по-нататък в Homo Erectus, който се разпространява по целия свят и се развива наред с други, както и неандерталците. В Африка Homo Ergaster, вероятно чрез Homo Heidelbergensis, еволюира в съвременния човек преди около триста хиляди години. (Клайн 2009 „Човешката кариера“, глава 4, стр. 197, 244, 259-261)

Анатомични аргументи

За да успее да расте човешкият мозък са необходими повече енергия и хранене. Също така е факт, че в същото време, с растежа на човешкия мозък, стомахът се свива, което поставя още повече изисквания за енергийно богата храна. Биологията определя ограничение за това колко енергия използват различните органи. По-големият мозък означава, че другите органи трябва да се намалят по размер. Homo Habilis решава този проблем чрез свиване на стомаха и чревната система, докато мозъкът расте. Но това от своя страна изисква още по-висококачествена диета, тъй като малък стомах не може да се справи с прекалено трудносмилаема храна. (По-задълбочено обяснение тук.)

Има две основни теории за тази промяна мозък стомах* - хранене с растения, богати на въглехидратни корени или месо с животински мазнини. Просто няма други алтернативи на саваната, защото няма растения с достатъчно мазнини, а медът е твърде труден за получаване в достатъчно голямо количество. Разбира се, и двете теории не се изключват взаимно и вероятно първите хора са яли растения когато е трябвало и мед, когато са имали възможност. Но не и като основна храна.

Въпреки това, има един проблем с въглехидратната алтернатива: за да могат хората да получават достатъчно енергия и хранителни вещества от корените на растенията, те ще трябва да ги приготвят с помощта на огън и проблемът е в това, че нямаме ясни данни за остатъци от огън толкова назад във времето, още повече, че тази хипотеза изисква пра-човекът да е палил огън преди мозъкът да започне да расте до степен, която да може да позволи това. Най-ранните ясни находки за пожар са на възраст от около петстотин хиляди години, когато H. erectus се е развил и контролът върху огъня е бил основен механизъм за развитието както на неандерталците, така и на съвременния човек (Обсъждане на хипотезата за готвене).

* Има и такива, които смятат, че това са били плодове вместо богати на въглехидрати корени. Проблемът с тази теория е, че тя няма еволюционна движеща сила, защото това би означавало, че хората са се развили в тропическите гори, където шимпанзетата продължават да живеят както преди. Нито е в съответствие с палеонтологичните находки.

Аргументът не е в това, че човекът първо е започнал да яде месо, тъй като не е необходимо месото да се готви, за да осигури достатъчно енергия и хранителни вещества. Идеята е, че праисторическите същества са започнали да ядат трупове, може би като прогонват хищниците, като хвърлят камъни към тях (както твърди Bill Von Hippel) и чупят костите и смачкват черепите, за да имат достъп до богатите на хранителни вещества мазнини в мозъка на костите и мозъка.

Фактът, че хората, особено мъжете, са се развили като ловци, също е признак за ядене на месо. Отначало вероятно са хвърляли камъни, но по-късно човекът е развил хвърлящото се копие.

Чревната система също показва, че и тя е адаптирана към месото. Хищниците имат по-малки стомаси от тревопасните, които лесно можете да видите, ако сравните например котка със заек или хора с шимпанзета или горили. Стомасите на хищниците са много по-малки и опростени с дълго тънко черво и малък стомах, което не може да се сравни със стомасите на преживните животни, които имат сложна система с няколко стомаха. Храносмилателната система на човека е структурирана като за омниворство, но размерът и е по-скоро като тази на карниворството. Човешката стомашна киселина е дори по-кисела от тази на другите месоядни животни. Тъй като киселата стомашна среда е "скъпо удоволствие" за организма, тя трябва да има биологична полза за хората, за да я развиват и поддържат. Силната стомашна киселина би могла да се обясни отчасти с факта, че прачовеците са яли пепел и че по-късните праумански видове са ловували едра плячка, която да ядат сравнително дълго време. Тогава силната киселина има за задача да поеме основната грижа за бактериите, които старото месо би могло да породи.

Великият гастроентеролог и пионер на палеолитната диета W. Voegtlin описва в книгата си The Stone Age Diet основните разлики между хранителните системи на хербивори и карнивори от където ясно следва, че човекът не е хербивор. Като най-основна разлика се счита способността на хербиворите да разграждат целулоза, функция, която изцяло отсъства при карниворите (стр.34-35). Voegtlin твърди, че при недостиг на протеин хербиворите са способни да секретират урея (отпадъчен продукт в урината, съдържащ азот) в търбусите си и по този начин да произвеждат претеинови молекули. Този процес е в основата на призводството на животински протеин от суров растителен такъв, позволяващ на хербиворите да съществуват без консумацията на протеин от животински източник. Тъй като карниворите не притежават това качество, те са напълно неспособни да превърнат растителният протеин в бионаличен за себе си. Изключително количества могат да бъдат усвоени от растителен източник само и единствено след преработката му (термична, ферментиране и т.н)

 

Таблиците по-долу сравняват човешкия стомах с този на някои други животни.

Таблица 1 показва съотношение на размера на тялото към размер на червото, където човека е между куче и котка, както и стомашната киселина на различните животни.

Таблица 2 показва, че човека има значително по-дълги тънки черва и по-малко дебело черво в сравнение с маймуни, което означава, че той е по-добре адаптиран към храносмилането на месо отколкото на растения. Фактът, че хората нямат функциониращо сляпо черво , засилва това допълнително, защото именно то се използва за разграждане на целулозата. Вижте размерът му при горилата.

 

Таблица 1. Количествено сравнение на дължината и площта на стомаха при хора и избрани животни

 

 Таблица 2. Относителни пропорции на стомашния обем за избрани примати (% общ обем)

 

Една от основните разлики в храносмилателната система на човека и хербиворите е структурата на стомаха. Да сравним с кравите например.

Кравите принадлежат към клас животни, наречен преживни животни, който включва скилидни копита, 4 стомаха и различен набор от конструкции на зъбите и устата. Като тревопасни, кравите изискват много фибри в диетата си, които получават от паша.

Човека няма нужда от фибри, те не са по никакъв начин необходими, усвоими и полезни!

Основната разлика между човека и кравата, освен двата крака в повече на кравите, е в стомасите. Кравите имат преживна система с четири отличителни камери: румен, ретикулум, омазум и абомасум, докато хората имат моногастрален стомах с една камера. Храносмилателната система на кравите им позволява да пасат и консумират трева, до запълване на стомаха и след това преживяне. Тъй като е груба по структура, тревата не се разгражда лесно в стомаха, поради което кравите имат храносмилателна система, която им позволява да регенерират (преживят) храната си, за да я дъвчат по-старателно, преди да влезе в последните две стомашни секции, омазума и абомасума, за окончателно храносмилане.

Да погледнем и разликите ни с горилите, те също имат различна от човешката хранителна система. Горилата е с дебело черво 3 пъти по-голямо от тънките черва, което го прави подходящо за разграждане на фибри и способно да разгради целулоза. При човека дебелото черво е колкото половината на тънките черва, което е подходящо за необемни храни.

Горилите имат голям корем, който е важна необходимост, тъй като те изяждат по около 20кг. храна на ден. При хората, необходимата храна е далеч под 20 кг., големият корем не е отличителна черта, нито се асоциира с добро здраве. Горилите, за разлика от нас хората, прекарват цял ден в ядене, за да обработят храната и да я превърнат в нутриенти. (Още подробности и сравнения тук)

Човекът има способността да оцелява известно време с растителна храна, но в дългосрочен план се нуждае от месо за оптималното си развитие. Човешките същества имат нужда предимно от мазнини (животински, а не растителни), защото хората имат ограничение в това колко протеин могат да консумират. Тази граница е около 30% от калориите. След това трябва да ядем мазнини или въглехидрати, за да не страдаме от така нареченото заешко гладуване (зимата, хората в полярните райони са гладували до смърт, въпреки че са успявали да ловят зайци, но те нямат мазнини и са недостатъчна храна).

Говорейки за мазнини, човешките мастни клетки са малки и многобройни, което е характерно за месоядните животни. Хората също съхраняват сравнително много мазнини. Днешните ловци-събирачи имат запаси от мазнини за три седмици за мъже и шест седмици за жени. Това би могло да бъде поради адаптация за лов на едри животни, където в случай на неуспешен лов трябва да има резервна енергия на разположение.

 

Човекът - ловец или събирач ?

Има предположение за това, че хората винаги са яли месо, просто защото е по-ефективно да ловуваш, отколкото да събираш растителност. Тази ефективност може да се наблюдава ясно при животните и да се сравни с поведението на човека в днешно време (често хранене : фастинг). Тревопасните прекарват много време в ядене и дъвчене на храна, която е лесна за набавяне, но изисква огромни количества за засищане (често хранене при човека, много плодове и зеленчуци, препоръка, която виждаме е неефективна), докато хищниците прекарват много време в почивка и възтановка от високо енергично изразходване на енергия при лов и пируване с висококачествена храна (сега популярното периодично гладуване и OMAD, както и високоинтензивните спортни тренировки - ефективен метод за оптимизация на здравето).

Ефективността на ловуването пред това да се събира растителност може да се обясни и с помощта на т.нар  Теория на оптималното фуражиране (TOF - Theory of Optimal Foraging). Това е просто изчисление на количеството време, необходимо за събиране на растителност и приготвянето и за консумация, процес от който в крайна сметка се получава добив на храна с ниска енергия. Вместо това изглежда, че растенията са служили като безопасна и резервна храна, допустима при спешни случаи, когато не е било възможно да се улови плячка или да се добият трупове от други месоядни животни.

Можем да обобщим, че прачовекът е заменил плодовете и растителни въглехидрати за мазнини и протеини от животни, което е позволило на мозъка да се развива, което от своя страна прави човека още по-ефективен като ловец, докато не стане хищник на върха на хранителната верига.

Има теория и за това, че с придвижването на прачовека се наблюдава изчезване на едрата плячка. Постепенно тя се превръща в недостиг, а тя играе изключително важна роля в хранителната верига и е предпочитан източник на храна поради високомазнинната си структура. Дребната плячка просто не може да осигури на праисторическите хора нужните им мазнини за енергия. Разумна хипотеза е, че когато голямата дивеч изчезва, хората започват да експериментират с ядливи семена, което няколко хиляди години по-късно довежда до появата на селското стопанство.

Счита се и че Homo erectus изтребва едър дивеч, и че това може да е довело до развитието на съвременните хора, тъй като се е изисквало повече интелигентност, за да се улови повече плячка, която да е и с висок процент на мазнини (Човекът ловец на мазнини: Смъртта на Homo erectus и появата на нова хомининова линия в средния плейстоцен).

В изотопни анализи става ясно, че прачовекът е ял много месо и мазнини през цялото си развитие. Става дума за различни изотопи в костите и зъбите, които могат да покажат това. Анализите сочат, че прайманските същества и хората, поне от Homo habilis нататък, са яли голяма част от месото. Тези стабилни изотопи могат да се натрупват по същия начин като токсините в рибата. Колкото по-голяма е рибата, толкова по-висока е концентрацията на токсините. Колкото по-висока е хранителната верига на един вид, толкова по-голяма е концентрацията на тези стабилни изотопи.

Интересна подробност е, че и неандерталците и архаичният съвременен човек, често наричан Кро Магнон, живял в Европа и Близкия изток, са имали по-големи мозъци от днешните хора. Кро Магнон, който е бил съвременният човек от ледниковия период, е имал вътречерепен обем 1560 см³, а неандерталците  - 1435 см³, което може да се сравни със средния за съвременните хора 1340 см³ (Клайн, стр. 445). Възможно е, именно поради загубата на едър дивеч, като мамути, да се затрудни поддържането на толкова голям енергоемък мозък.

https://evolutionofthehumanrace.weebly.com/lineage.html
https://evolutionofthehumanrace.weebly.com/lineage.html

 

Неолит и съвременен живот

Наричат земеделието "най-лошата грешка в човешкото развитие". С появата на селското стопанство палеолитът се превръща в неолит. Това започва в Близкия изток преди около 10 000 години и означава, че населението може да се увеличи рязко, тъй като повече деца могат да оцелеят. Земеделието е в основата на цивилизацията и "фантастичното" културно развитие на човека, както и на нашите най-големи страдания като война, робство и не на последно място тежко здравословно състояние. Не става въпрос само за инфекциозни заболявания, но и за тежко недохранване. Хората започват да имат здравословни проблеми, проблеми с омекотяването на костите, кариес, няколко различни хранителни дефицити и инфекциозни заболявания, тъй като преминават от диета, богата на животински мазнини и протеини с ниско съдържание на въглехидрати, към богата на въглехидрати диета на базата на зърнени храни. Това причинява и затлъстяване, което обикновено може да се наблюдава при различни селскостопански популации и е ясно видяно и при египетските мумии. Според New York Times мумията на първата жена-фараон Хатшепсут разкрива здравословното и състояние, което никак не е било блестящо и показва, че тя е биля затлъстяла, с диабет и рак на костите, който е причината за смъртта и.

 

Палеолитният човек за разлика е с много добро здраве и проучванията показват, че той получава ≥56–65% енергия от животински диети, от които въглехидратите съставляват 22-40%, протеините 19-35% и мазнините 28-47%.

Това е и в основата на идеята за хранене с палеолитна диета. Има обаче един фундаментален еволюционен биологичен контрааргумент. Биологичното налягане за адаптиране към новата диета е високо, особено когато това се отразява на здравето на хората толкова, колкото ясно показват палеонтологията и археологията. Затова днешните хора по принцип би трябвало да са се приспособили към неолитната диета, с изключение на етническите групи, които са започнали промяна на храненето си по-наскоро. Едно интересно проучване върху бананови мухи показва, че приспособяването не е толкова просто (лекция с Професорa в катедрата по екология и еволюционна биология в Калифорнийския университет, Ървайн Michael Rose). При хранене на мухите със съответстващи на палеолита, неолита и съвременните диети, се наблюдава как храните влияят на мухите по подобен начин като на хората.

Резултатите показват, че като цяло е вярно, че хората са адаптирани към неолитната диета, но не и към съвременната бърза храна с растителни индустриални масла и много въглехидрати. Дори и при това уточнение е установено, че сме приспособени към неолитната диета само по време на ранната си възраст, до около 35-40 години и преди репродукция. Това означава, че телата ни не са адаптирани към неолитната диета след 35-40 годишна възраст и това е също възрастта, в когато наблюдаваме как болестите на метаболизма започват да засягат хората, първоначално такива със затлъстяване и диабет тип 2. Проучването показва също, че това е само общ изглед и че има много отклонения, което е в съответствие с факта, че след появата на селското стопанство, човешката генна експресия направо изригва и ние ставаме значително по-хетерогенни. Това от своя страна пък означава, че има голямо разнообразие между хората, при които мнозинството е доста добре приспособено към неолитната диета, докато някои са много по-малко адаптирани, което се разбира по например алергии и автоимунни заболявания.

Дори и да не можем да наблюдаваме какво е ял точно човека по време на своето еволюционно развитие, което го отделя от маймуните, можем да съберем различни наблюдения, които заедно дават съвсем ясно да се разбере, че месото е било много важна част от развитието ни. Всеки, който вярва, че хората трябва да ядат храни, към които сме еволюционно пригодени, просто трябва да яде много месо, мазнини и органи.

Categories
Blog

Мозъкът има нужда от захар!

Колкото и нелепо да звучи, все още има хора, вярващи, че глюкозата идва само от поглъщане на захар и това е необходимо деяние за поддържане на мозъчната функция.

Известно е, че мозъкът изисква глюкоза за да работи. Наистина ли е така и доколко е вярно това твърдение?

 

Човешкият мозък е най-натовареният орган и е мощен контролен център, изпращащ команди до всяка част на тялото. Той изпълнява функции като мислене, говорене, рефлекси, неволеви процеси като секреция на хормони, които са жизненоважни за нас. Той управлява и централната нервна система. Макар теглото му да е само 2% от общото телесно тегло, мозъкът използва около 20 – 25% от дневната енергия на тялото.

Може би ви е познато твърдението, че мозъкът има нужда от глюкоза за да функционира правилно. Според широкоприетите сведения за човешката физиология въглехидратите са необходими за работата на нашият мозък и това е една от причините карниворовата диета да плаши мнозина.

Макар да притежава доза истина, това твърдение не е формулирано правилно. Истината е, че мозъкът е в състояние да използва и кетони, за да покрие енергийните си нужди. И то много по-ефективно!

Възможните за използване „горива“ за мозъка са глюкоза и кетони, като и двете преминават през кръвно-мозъчната бариера (бариера, предпазваща мозъка от навлизането на вещества, които могат да му навредят). При хора, хранещи се с въглехидрати, мозъкът използва енергията от тях. Когато някой не консумира въглехидрати, мозъкът използва енергията от кетони, образувани в процеса не кетогенеза.

Кетогенният режим е значително по-добър за мозъка, отколкото функционирането на базата на въглехидрати. Използването на кетонни тела се случва в органели, наречени митохондрии. Сред клетките в нашето тяло единствено червените кръвни клетки не могат да използват кетони за енергия, тъй като те нямат митохондрии. Всички останали клетки могат да използват кетони като енергия.

Човешките физиологични функции могат да се поддържат и в случай, че диетата ни се състои само от мазнини и протеини, тъй като те генерират достатъчно количество глюкоза.

Изчислено е, че когато се захранва с въглехидрати, мозъкът се нуждае от около 110-145 грама глюкоза (от разграждането на приетите въглехидрати) на ден, за да функционира оптимално. Хора, които се хранят със стандартната високовъглехидратна диета обикновено консумират двойно повече от това, в следствие на което се сдобиват с прекомерно количество глюкоза, която в последствие нанася повече щети отколкото ползи. В допълнение, изчислените стойности за необходими въглехидрати са преиначени в полза на въглехидратите без да има основателни доказателства за това.

Дори съвета по нутриционология и хранене на Американския институт по медицина счита, че:
Долната граница на въглехидрати, необходими за живота на човека, очевидно е нулева, при условие че се консумират адекватни количества протеини и мазнини.“

Имаме нужда от точно нула въглехидрати за да живеем и функционираме правилно!

 

Съотношението 70/30

По-горе споменах, че има доза истина в твърдението за необходимост от глюкоза. Проучванията сочат, че кетонните тела могат да покрият до 70% от енергийните нужди на мозъка, за останалите 30% е нужна глюкоза. Важното е да разберем, че източника на тази глюкоза не е строго необходимо да е доставен от консумация на захари!

Не е нужно да консумираме въглехидрати за да се снабдим с нужното количество глюкоза.

Това се случва благодарение на физиологичната ни способност да образуваме глюкозата сами – чрез процес в тялото, наречен глюконеогенеза, означаващ буквално „образуване на нова глюкоза“. В този процес черният дроб създава глюкоза, използвайки аминокиселини, градивните елементи на протеина. Глюконеогенезата е процес, управляван от настоящото изискване на тялото, т.е глюкозата се происвежда тогава, когато е необходима.

Черният дроб може да произвежда глюкоза и от глицерол. Това е съединение, което свързва мастните киселини с триглицеридите, формата за съхранение на мазнини в организма. Друг начин за произвеждане на глюкоза е от пируват и лактат - молекули, които се образуват, когато тялото метаболизира глюкозата. Тези молекули могат да се свържат отново заедно, за да създадат нова глюкоза.

Излиза, че мозъкът ни няма никакви проблеми с набавянето на малкото глюкоза, от която имаме нужда. Това ни дава още една причина да не се опасяваме от липсата на въглехидрати в диетата си. Значително важно е обаче да отбележим отново, че приема на протеини и мазнини не бива да намаля. Медицинската общност не е запозната с никакви състояния, причинени от дефицит на въглехидрати, докато проблемите предизвикани от липса на протеин и мазнини са добре известни.

 

Източници:
Westman EC. Is dietary carbohydrate essential for human nutrition? Am J Clin Nutr. May;75(5):951-3. 2002. 
Renner R, Elcombe AM. Metabolic effects of feeding "carbohydrate-free" diets to chicks. J Nutr.;93(1):31-6. 1967.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27629100/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC292907/pdf/jcinvest00272-0077.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30733709/
https://www.nap.edu/read/10490/chapter/8
Categories
Карнивор

Защо нямаме нужда от ПРО- и ПРЕбиотици при спазване на карниворова диета

Пребиотиците и пробиотиците са популярни със своите свойства да подобряват чревната флора, храносмилането, кръвната захар, мисловната дейност, да предпазват от рак, да намалят възпалението, риска от сърдечни заболявания, както и други позитиви за здравето. Има много изследвания, сочещи че консумацията на пробиотици и пребиотици засилва имунитета, намаля холестерола, подобрява мозъчната дейност, намаля риска от инфаркт, инсулт, рак, диабет тип 2, затлъстяване. Такива магически свойства се придават и на множество синтетично създадени пробиотични добавки и суперхрани, както и на различни туршии и закваски, наричани още "функционални храни". Особено популярни са пробиотиците в България, след като българинът Др. Стамен Григоров открива Bifidobacterium longum, микроорганизма, който подквасва млякото.

 

Несъмнено, организмът ни се нуждае от добра чревна флора и пробиотиците играят важна роля в изграждането и, но наистина ли начинът да постигнем това е само като консумираме фибри, ферментирали храни и добавки???

Пазарът на функционалните храни е сред най-бързо развиващите се днес, със световен принос от над 20 милиарда долара към 2010г. и цели 161.46 милиарда долара отчетени през 2018г. Пазарният анализ предвижда допълнително увеличаване на продажбите с още близо 10% на година.

 

 

Учудващо обаче, ръст в подобрено здравословно състояние на населението не се отчита никъде. Рак и диабет тип 2 са сред водещите причини на смърт сред населението в глобален мащаб, а прогнозите до 2030г. предвиждат допълнително увеличаване на смъртността в следствие от тези болести.

Усиленото суплементиране със супер храни, пребиотици, пробиотици, фибри, синтетични витамини и минерали няма особена връзка с подобрение на здравето в световен мащаб, а е по-скоро свързано с огромният интерес на компании, предлагащи изолирани бактерии под формата на хранителни добавки.

След като учените изолират добрите бактерии и установяват техните положителни функции, милиони от тях започват да се натикват в капсули и да пълнят рафтовете на аптеките, чакащи някой с нарушена чревна функция (почти всеки днес) да ги закупи.

Откриването на храни, които допринасят за развитието на добрите бактерии бързо се превърна в "наука" за пребиотици. В резултат на това хората се научиха да консумират растителни влакна и да размножават бактерии в червата си. Популяризираха се и храни, комбиниращи пребиотици с пробиотици и се нарекоха синбиотици (зеле, кимчи).

Паралелно с това, модерният начин на хранене и живот всъщност унищожава естествените ни бактерии и ни поставя в един кръговрат, в който непрекъснато унищожаваме естествения си чревен микробиом и се опитваме да запълним липсите с ядене на зелени банани, овесени ядки, кисело зеле и кефир.

Някои от нещата, които нарушават естествената чревна флора са консумация на алкохол, тютюнопушене, консумация на захар и високовъглехидратни храни, прием на антибиотици, физически застой, стрес. Веднъж захранени с тези вредни вещества, лошите бактерии бързо се размножават, пренаселвайки чревното пространство.

А не би ли било по-добре човек да елиминира "убийците" на добри бактерии, да спре с добавките и фибрите, захарта, въглехидратите, индустриалните олиа и да консумира храната за която е биологично създаден, а именно животинска храна?

 

Да навлезем в подробностите ...

 

Един от основните страхове, когато се спомене за пълна елиминация на фибри и започване на карниворова диета е именно страхът от нарушаване на чревната флора в следствие липсата на пре- и пробиотични храни. Защо такова нарушение е невъзможно ще разгледаме по-нaдолу.

Като за начало е от съществено значение да разбираме и разграничаваме прОбиотик от прЕбиотик. Тук ще добавя и новият термин, който тепърва започва да се разисква и изследва, а именно постбиотик.

Пробиотиците са живи, непатогенни микроорганизми, наричани още добри бактерии, защото предпазват чревната ни флора от нашественици и вредни бактерии. Повечето пробиотици се намират естествено в човешкия организъм като част от нашата чревна флора, изградена веднага след раждането. Пробиотиците са нужни на организма, тъй като те ни предпазват от лошите бактерии. Освен това те образуват витамин К и късоверижни мастни киселини, които са главният ни защитник или чревната стена, чиято работа е да не допуска навлизане в организма на вредни вещества, вируси и бактерии. Именно загубата на късоверижни мастни киселини се придава като негативен резултат от карниворова диета.

Пребиотиците са храна за пробиотиците. По същество пребиотиците са неразтворими хранителни фибри, които не се усвояват от човека. Те преминават изцяло неразградени през стомашно-чревният тракт докато достигнат дебелото черво, където биват разградени от добрите ни бактерии, пробиотиците, за да образуват въглероден диоксид, водород, метан и късоверижни мастни киселини (SCFA), от които главно ацетат, пропионат и бутират.

 

https://microbialcellfactories.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12934-020-01426-w#Fig1

 

 

Пробиотичните бактерии се "хранят" с пребиотичните фибри и създават процес на ферментация в дебелото черво. Крайният резултат от този процес е създаване на метаболитни странични продукти, които се наричат постбиотици. Именно този краен продукт носи отговорност за всички здравословни ползи придадени на про- и пребиотиците.

Изображение на Coryl Rodriguez

 

Проучванията относно постбиотичните крайни продукти са все още в начален стадий, но това което знаем със сигурност е, че те съдържат късоверижни мастни киселини, пептиди, ензими, органични киселини и полизахариди и други компоненти, като главните ползи идват от късоверижните мастни киселини. Ето и още няколко елемента от състава на постбиотичните продукти:

 

  • Късоверижни мастни киселини (SCFA) - допринасят за понижаване на кръвната захар - главно ацетат, пропионат и бутират.
  • Indole - поддържа експресията на подрастващите гени, т.е води до по-дълъг живот
  • Водороден пероксид - може да предотврати появата на  патогени *
  • Мирамил дипептид - протеин, намалящ инсулиновата резистентност
  • Р40 - протеин, произведен от Lactobacillus rhamnosus, ключов двигател на клетъчния имунитет

Макар в състава на постбиотичните метаболитни продукти да има още елементи, фокусът е върху късоверижните мастни киселини, тъй като те са основният поддържащ чревната флора елемент. По специално внимание, както вече може би забелязахте обръщаме на ацетат, пропинат и бутират като основни двигатели на процеса. Ацетатът и пропионатът влияят на производството на холестерол и липогенеза, като пропионатът е глюконеогенен прекурсор. Бутиратът е основен източник на енергия за епителните клетки на дебелото черво и получава най-голямо внимание от трите, поради тази жизнено важна функция, както и със свойството си да предпазва от рак и възпаления.

Късоверижните мастни киселини се образуват при ферментацията на фибри в дебелото черво. Или поне това е стандартно приетата версия...

 

Какво се случва по време на карнивор ?

 

Храненето като карнивор изключва напълно всички храни от растителен източник, следователно и фибри, консумират се само и единствено животински продукти. От тук се появява и твърдението, че карниворовото хранене е опасно за здравето, тъй като ни лишава от късоверижните мастни киселини, най-вече бутират, който изпълнява толкова важни защитни функции.

Това обаче не е съвсем така. Физиологията на човека не е толкова проста, нито пък човешкият организъм е толкова елементарен, че да не може да използва други източници на енергия. Едва ли човечеството щеше да се развие до днес ако животът беше зависим от фибри.

Имаме данни че ацетатът и бутиратът се образуват от аминокиселината глутамат, докато ацетатът и пропионатът преобладават в аминокиселинните аспартатни ферментации.

Изглежда, че спирането на фибрите не означава липса на SCFA. Също така се оказва и че късоверижните мастни киселини не са единствената възможна енергия за епителните ни клетки итова проучване доказва че и дълговерижните мастни киселини също служат за захранване на епителните ни клетки при липсата на бутират.

Това изображение, представено в проучване на микробиома от Др. Люси Мейлинг, изобразява как човешката чревна флора е способна да използва не само бутират като енергия за епителните клетки, а и бета-хидриксибутират и ацетоацетат, произведени от кетонни тела. Това потвърждава, че ние сме способни да произведем крайният продукт на бутират и от аминокиселини.

 

https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets
https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets

 

Състоянието на хранителна кетоза кара черния дроб да произвежда кетонни тела, наречени бета-хидроксибутират, които имат способността да изпълняват функциите на фибрите *. Количеството произведен бета-хидроксибутират на ден е между 70 и 150 гр. и ролята му е като тази на бутирата.

 

През 2018г. Др. Пол Мейсън представи проучване, сочещо, че хранене базирано на животински храни е дори по-добър източник на SCFA. Фибрите не са единственият производител на късоверижни мастни киселини от чревни бактерии. При липсата на фибри, естествено намалят и обработващите ги бактерии. За сметка на това се увеличава броят на бактерии, образуващи SCFA от животински протеин и мазнини.

"The animal-based diet increased the abundance of bile-tolerant microorganisms (Alistipes, Bilophila and Bacteroides) and decreased the levels of Firmicutes that metabolize dietary plant polysaccharides (Roseburia, Eubacterium rectaleand Ruminococcus bromii)"

Диаграмата показва, че при растителна диета в сравнение с месоядна диета нивата на ацетат и бутират са по-високи при първата (а), а завишените нива на техните еквивалентни изовалерат и изобутират, чиито източници са животински протеин и кетони, се наблюдават при месоядна диета (b) и то в значително по-високи стойности.

 

https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets

 

Според Др. Пол Саладино изобутират стимулира същите рецептори, които и бутират и вероятно изпълнява функциите  дори по-ефективно от бутирата.

 

 

Освен гореописаните проучвания, съществуват затвърдени данни от изследвания правени с животни карнивори. Такова например е проучване правено с гепарди, в което е открито, че те са способни да произвеждат бутират от така наречените "животински фибри". Оказва се, че те имат способността да ферментират колагенови субстанции и по този начин да произвеждат късоверижни мастни киселини.

Хипотезата, че това вероятно може да се случва и в човешкият микробиом е изключително вълнуваща, но за съжаление на този етап няма никакви проучвания с хора, разглеждащи точно тази възможност.

 

 

Categories
Blog

“Активатори” на правилно физическо развитие при човека спред Уестън Прайс

 

Тази статия е вдъхновена от работата на Уестън Прайс - канадски зъболекар, известен преди всичко със своите открития за връзката между храненето, здравето на зъбите и физическото здраве. Уестън А. Прайс, живял между 1870 и 1948г. е бил и председател на изследователската секция на Американската стоматологична асоциация от 1914 до 1923 година.

Уестън А. Прайс е силно повлиян от евгеничната теория и широко разпространените вярвания за връзката на диетата със здравето. Тези възгледи влияят и оформят неговата теза за правилното здраве и хранене.

В търсене на причината за кариеса, през 30-те и 40-те години Прайс пътува до незападни страни и наблюдава коренното население, описвайки наблюденията си в една от най-значителните книги за нутриционистиката - Nutritional and Physical Degeneration.

Въз основа на своите наблюдения той твърди, че западната диета е отговорна за всичко - от кариеса до туберкулозата. Според него диета с пълноценни хранителни вещества и животински мазнини позволява на хората да постигнат перфектна физическа форма и перфектно здраве, докато западният начин на хранене допринася за влошеното състояние на зъбите и деформации в челюстите и костите.

Днес, проучванията и наследството на Уестън Прайс се разпространяват чрез непрофитната организация Тhe Weston A. Price Foundation (WAPF). Президент на фондацията е Sally Fallon Morell. Заедно с Mary G. Enig те имат за цел да възстановят употребата на храните, богати на хранителни вещества в американската диета чрез образование, изследвания и активизъм.

 

Западната диета

Съществуват стари проучвания, които показват, че наситените мазнини, голяма част от стандартната американска диета и диетите на голяма част от западния свят, допринасят значително за затлъстяването, възпаленията и сърдечните заболявания, както и усложненията, свързани с черния дроб, червата, храносмилането и цялостното благосъстояние.

По-новите проучвания обаче показват, че наситените мазнини могат да бъдат вредни, когато са съчетани заедно с преработени въглехидрати, друг голям компонент на западните диети. Заключението е, че не мазнините създават проблемите със здравето, а силно обработените и съдържащи химикали храни.

 

Традиционната диета

Въпреки, че някои от изучаваните от Прайс диети се различават, в зависимост от климата и наличността на храни, те всички споделят еднаква основа. Всички диети съдържат някакви животински продукти, често в голямо количество. Няма нито един народ с растителна или вегетарианска диета. На места, където месото или рибата не са основната храна, суровото мляко, киселото мляко и сирената често са. Имайте предвид тук, че говорим за непастьоризирано, пълномаслено мляко, идващо от пасищни и хранени с трева животни, които пасат върху растения, растящи в богата на хранителни вещества почва. Това е напълно различна млечна храна от тази, която намирате в хранителните магазини днес. Това мляко е с високо съдържание на здравословни наситени мазнини и съдържа високи нива на каротени, витамин К2, масна киселина и множество други основни хранителни вещества.

Уестън Прайс също установява, че изучаваните от него култури често имат т.нар свещена храна, с която хранят бременни и кърмещи жени, както и подрастващи деца.

Някои от тези свещени храни са хайвер, черен дроб, костен мозък, сурово мляко и масло от черен дроб на треска. Всички тези източници на храна са с високо съдържание на наситени мазнини, както и мастноразтворими витамини А, D и К2. Тези витамини работят в комбинация за активиране на други витамини и важни процеси в организма. 

Уестън Прайс е първият, който заговаря за важността на витамин К2 и го нарича активатор X. Освен всичко друго, тези витамини работят заедно, за да създадат здрави кости, артикулации и зъби без кухини. Функциите на тези витамини обясняват защо те са толкова важни за бременни и кърмещи жени, както и за растящи деца. Изследваните култури са разбирали това значение инстинктивно.

Масаите например, са позволявали на мъжете и жените да се женят само при условие, че няколко месеца консумират мляко от влажния сезон, когато тревата е особено буйна и млякото е много по-обилно на хранителните вещества. Масайското мляко съдържа над два пъти повече холестерол от съвременното мляко, почти три пъти повече мазнини и над пет пъти повече фосфолипиди. Съдържанието на фосфолипиди е особено важно, тъй като по-голямата част от холина в млякото се съдържа във фосфолипидите. Това означава, че висококачественото мляко от масаите вероятно е около пет пъти по-богато на холин от млякото, което бихте намерили в хранителния магазин днес.

Холинът е жизненоважно хранително вещество, намиращо се в изобилие в черният дроб и жълтъка на яйцата. Холинът, както се оказва в по-нови проучвания е от изключителна важност за доброто развитие на плода. Той, както и известната фолиева киселина, имат едно и също действие в предпазването от дефекти на невралната тръба по време на бременност.

 

Ролята на витамин А за превенция на деформации на плода

Научна статия на Maija H. Zile от Департамента по наука за храните и човешкото хранене на Мичиганския държавен университет, подробно описва ролята на витамин А в развитието на плода. Работейки с ембриони от птици и мишки, тя и други изследователи са установили, че нуждите от витамин А започват по време на формирането на сърцето и кръвообращението и развитието на задния мозък, период, който съответства на 2-ра гестационна седмици при хората. Без витамин А ембрионът се поддава на груби аномалии на сърцето.

Всяка система от органи започва развитие през определен период от време. Витамин А регулира диференциацията на примитивните клетки в клетки, специфични за всяка система от органи, като по същество сигнализира на гените за техните походи, за да „знаят“ къде да се локализират и какъв вид тъкани да станат. Ако по време на някой от тези процеси липсва витамин А, органите се развиват по необичаен начин или изобщо не се развиват.

Основните целеви тъкани при недостиг на витамин А включват сърцето, централната нервна система, кръвоносната, урогениталната и дихателната системи, както и развитието на черепа, скелета и крайниците. Недостигът на витамин А през периода, когато някоя от тези системи започва развитие, може да доведе до аномалии и дефекти.

Според Zile дори частичният дефицит на витамин А засяга чувствителната развиваща се централна нервна система. Той играе ключова роля в развитието на зрителната система, ретината, вътрешното ухо, гръбначния мозък, черепно-лицевата област, включително фарингеалната и бранхиалната арки и тимуса, щитовидната и паращитовидните жлези.

В средата на бременността витамин А е необходим за развитието на белия дроб на плода. При животни с дефицит на витамин А възникват вродени малформации в пикочно-половата система.
Съществува изследване за ефекта на витамин А върху развитието на бъбреците. Недостигът на витамин А води до намален брой нефрони в бъбреците. По-малкият брой нефрони означава, че бъбреците няма да работят на оптимални нива и могат да обрекат индивида на диализа по-късно в живота му.

Друго изключително вълнуващо изследване показва, че витамин А притежава ключа към онова, което учените наричат пъзела на „свещения граал“ в биологията на развитието: съществуването на механизъм, който гарантира, че външността на нашите тела е симетрична, докато вътрешните органи са разположени асиметрично, т.е нямаме 2 сърца - от ляво и от дясно например. Изследователи от Института Salk са открили, че витамин А осигурява сигнала, който буферира влиянията на асиметричните сигнали в ранните етапи на развитие и позволява на тези клетки да се развиват симетрично. При липса на витамин А външността на телата ни би се развивала асиметрично, в резултат на което дясната ни страна би била по-къса от лявата.

Колко често сте чували, че е нормално лявата и дясната част на телата ни да се различават ? Не съвсем.. Всъщност, те трябва да са симетрични. Освен по-къса дясна част, този индивид е със силно увредено зрение, тясна челюст и изкривени зъби, някои от които по небцето.

 

Най-богатата на витамин А храна е черният дроб и както Прайс наблюдава в проучванията си, той се е консумирал в изобилие, наред с масло и други животински мазнини, също с най-високо съдържание на витамин А. Витамин А е отговорен за развиване на симетрични лява и дясна външна част на тялото, добро зрение и развити бели дробове. Тези процеси започват още в първите седмици от зачеването и именно заради това е важно женското тяло да има достатъчно нутриенти още в месеците и дори годините преди зачеване.

Сред най-големите аномалии, които Прайс описва е модификацията на човешката челюст в следствие от западните диети. В рамките на едно поколение, лицата на майки и деца, консумиращи бяло брашно, захар и други съвременни храни, бедни на хранителни вещества се стесняват, зъбните дъги на тези хора са неправилни, претъпкани със зъби и те започват да развиват кариес и да се изкривяват.

Др. Прайс установява и че тази промяна в хранителните навици вероятно насърчава развитието на алергии и запушване на дихателните пътища, причиняващи дишане през устата, промяна в позата на езика и свързаното с това развитие на дълго и тясно лице, което наблюдаваме днес при по-голямата част от съвременните хора.

 

Ролята на витамин К2 за правилно лицево развитие

Днес ортодонтите считат изкривените зъби за резултат от генетиката, смученето на палец или меки храни - тоест всичко, но не и очевидният спад в хранителната плътност на съвременните диети. Проучванията на д-р Прайс го водят до заключението, че стесняването на лицето е настъпило предимно когато трите мастноразтворими витамини (витамини А, D и витамин К2) стават дефицитни в диетата и съвременната наука доказва, че е прав. Според скорошни изследвания при плъхове дефицитът на витамин К2 по време на бременност води до „дисморфология на лицето“. Зависимите от витамин К2 протеини се концентрират в хрущяла на носната преграда на плода. При хората, ако витамин К2 не присъства в адекватни количества или е блокиран от лекарства като варфарин (кумаринов антикоагулант), през критичния период от шест до девет седмици на бременността, хрущялът се калцира преждевременно, което води до „челюстно-носална хипоплазия“, тоест недоразвитие на maxilla, костта, която определя формата на средната трета на лицето (Australian Dental Journal 1994; 39: 2).

Витамин К2 зависи от витамините А и D за сигнализиране, така че и трите витамина участват в процеса на развитие на лицето. Тези открития сочат, че за подготовката на бременност са нужни храни, богати на хранителни вещества, които да създадат запаси за критичните ранни седмици от развитието на плода. Адекватното разстояние между бременностите позволява на майката да попълни тези запаси преди създаване на следващо дете. Прайс съветва, разтояние от 2 до 3 години между всяка бременност.

Витамин К2 има по-висока скорост на транспортиране през плацентата, отколкото витамин К1. Когато майките получават инжекции с витамин К2, плацентата бързо го натрупва и след това бавно го освобождава до плода с течение на времето. Витамин К1 се намира в листните зеленчуци, докато витамин К2 се съдържа във ферментирали храни и животински мазнини, хранени с трева - особено натто, гъши черен дроб, сирене, масло и яйчни жълтъци.

 

Ролята на витамин D през третия триместър от бременността 

Бързият скелетен растеж през последното тримесечие на бременността изисква повече витамин D и силно намаля доставката му до майката и нивата в кръвта и падат през този триместър. Затова, бременните жени и децата са особено уязвими към дефицит на витамин D. Хранителният рахит е опустошително невромускулно заболяване, следствие от дефицита на витамин D и / или калций и продължава да бъде важен глобален здравен проблем. Стратегиите за обществено здраве, като синтетично обогатяване на храни не са оптимални и често такива храни са напълно лишени от пълноценни хранителни вещества.

Фондацията Weston A. Price препоръчва 2000 IU на ден витамин D от масло от черен дроб на треска и малки допълнителни количества от тлъста риба, ракообразни животни, масло и свинска мас. Въпреки че няма проучвания, които директно да сочат употребата на точно тази доза по време на бременност, проучване на над 10 000 бебета във Финландия, проведено между 1966 и 1997 г., показва, че директното добавяне на 2000 IU на ден към кърмачета през първата година от живота на практика изключва риска от диабет тип 1  през следващите 30 години.

 

Ролята на холина

Както беше споменато по-рано, холинът е от съществено значение и трябва да бъде доставен до тялото чрез храната. Холинът изпълнява изключително важна роля за развитието на мозъка. Той е особено важен за образуването на холинергични неврони (неврони, които използват невротрансмитера ацетилхолин), което се извършва от 56-ия ден на бременността до три месеца след раждането. Също така, той е важен и за формирането на връзките между тези неврони, наречени синапси, което се случва с висока скорост през четвъртата година от живота на детето.

Функцията на холина се свързва с тази на фолата (фолиева киселина), защото тялото може да го превърне в съединение, наречено бетаин, което може да замести фолата в определени химични реакции. Може би поради тази причина ниският му прием е свързан и с четирикратно повишен риск от дефекти на невралната тръба.

Най-богатите на холин хранителни източници са от животиснки произход - месо, птици, риба, млечни продукти и яйца. Телешкият дроб и тук е най-подходящата храна, тъй като освен витамините А, Д, К2, Е, той съдържа холин и фолат, като по-малко от 100гр. дневно осигурява препоръчителният дневен прием. Нужното дневно количество холин при бременност може да се набави и от 3 яйчени жълтъка или 150гр. пилешки дроб.

 

Ролята на витамин Е

Последният витамин, който ще разгледам е витамин Е. Важно е да има яснота за него, тъй като той често се свързва с присъствието си в растителните масла, придавайки им някакви ползи, докато те всъщност представляват истинска заплаха за здравето. Това е така, защото те са с високо съдържание на полиненаситени мастни киселини (PUFA), които изчерпват хранителните вещества на тялото. Животинските мазнини са много по-добър източник на витамин Е, като пасищно отгледаните животни доставят четири пъти по-високи нива на витамин Е от конвенционално отгледаните.

Витамин Е първоначално е наречен “Fertility Factor X” (Фактор на плодовитост X) през 1922 г., тъй като плъховете не могат да се размножават без него. Две години по-късно изследователите го наричат „токоферол“ от гръцкото τόκος (tokos), което означава „раждане“ и φερειν (ferein), което означава „да се роди“. Точната му роля за плодовитостта на плъховете остава неясна и учените все още не са доказали категорично нейната същественост за възпроизводството при хората.

Мишките, които нямат ген за протеина, който пренася витамин Е през плацентата, зачеват потомство, което умира в рамките на 11 до 15 дни. Хранителната транспортна система на плацентата е видимо деформирана до деветия ден. Човешката плацента произвежда същия протеин, така че ролята на витамин Е в изграждането на хранителната транспортна система на човешката плацента вероятно е сходна. Тогава витамин Е - въпреки липсата на публикувани доказателства - е почти сигурно съществен за възпроизводството на човека.

Според диетичните насоки на Уестън Прайс и фондацията му, животинските мазнини са най-важният хранителен елемент за плодовитостта и на двата пола, както и за пълноценно развитие на плода. Присъстващите в животинските тлъсти храни мастноразтворими витамини осигуряват всички нужни елементи за цялостното развитие и липсата им в съвременните диети е сред основните причини за деформации, аномалии, алергии и други състояния, свързани с непълноценно развитие.

Допълнителни източници:
https://www.news-medical.net/news/20140213/First-evidence-of-link-between-prenatal-vitamin-A-deficiency-and-postnatal-asthma.aspx
https://www.aipro.info/wp/wp-content/uploads/2017/08/vitaminA.pdf
https://royalsocietypublishing.org/doi/full/10.1098/rsob.130052
https://www.westonaprice.org/health-topics/childrens-health/vitamins-for-fetal-development-conception-to-birth/
https://www.ericdavisdental.com/facial-orthotropics-for-your-child/why-raise-unhealthy-children/how-our-ancestors-formed-full-faces-and-straight-teeth/
https://publichealthreviews.biomedcentral.com/articles/10.1186/s40985-017-0066-3
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/17212955/
Categories
Карнивор

Въведение в карниворовата диета

Месоядството или Карнивор храненето (Carnivore), известно още като нулевовъглехидратно хранене (Zero Carb - ZC) нашумя в последните години най-вече поради многобройните случаи на излекувани метаболитни болести и подобрено здраве на практикуващите го. Това е едно крайно елиминационно за нашето съвремие хранене и е трудно приемливо, тъй като е в пълно несъответсвие с широкоприетите здравни препоръки. 

Карниворството може да се използва като начин за установяване на храни-дразнители, непоносимости, детокс на тялото, регулиране на хормони, запълване на хранителни дефицити, лечение на автомиумунни болести, лечение на диабет, затлъстяване, хранителни зависимости и др.

Ако сте решили да опитате този вид хранене, то вие вероятно желаете да подобрите здравето си чрез смяна на хранителните си навици. Може би сте тук, защото търсите здравословни методи за отслабване или имате автоимунни процеси в тялото, стомашни неразположения, метаболитни нарушения, хормонален дисбаланс, ПМС, безплодие, които не са се повлияли положително от друг начин на хранене. Може би познавате някой, който е получил страхотни резултати от диетата. Каквато и да е вашата причина, информирайте се добре, преди да започнете, за да заложите на сигурни резултати, а не поредната диета, която “не работи”

Описаното в тази публикация не е лекарски съвет! Това е сбор от данни записани в литературата и данни, базирани на физиологията на човека. Голяма част от информацията е подкрепена с научни иследвания и клинични заключения, докато някои факти са базирани на личен опит и резултати на множество хора, практикуващи този начин на хранене.

 

 Първо, какво е диета?

Често ще срещате определението „Карниворова диета“ и това, което е важно да разберете е, че тук не става въпрос за поредната „диета“ с чудодеен ефект, а за постоянен начин на хранене, подобряващ здравословното състояние и нормализиращ теглото. Не става въпрос и за диета, лекуваща всяка болест, а за естественият за човека начин на хранене, който спомага в естественото оптимизиране на тялото. Какъв точно ще е вашият резултат зависи от сегашното ви състояние, предишен начин на живот и начин на спазване на диетата.

В нутриционологията терминът „диета" се тълкува като „сборът от храна, консумирана от човека или друг организъм“. Затова, от сега нататък разбирайте думата „диета“ само и единствено като сбор от храна, а не като метод за отслабване, което е по-известна асоциация.

 

Описание на Карниворовата диета

Името Карнивор произлиза от латинското „caro“, означаващо „месо“ или „плът“ и „vorarе", онзачаващо „да погълнеш“, т.е това е месоядна диета, включваща ядене само на животински продукти. Хората, следващи тази диета консумират месо и мазнини от животни, предимно говеждо, свинско, домашни птици, яйца и някои консумират риба и млечни продукти. Разбира се, всякакъв вид месо е допустимо.

Описанието на диетата, както и това, че тя е оптимална за човека може да се проследи назад в литературата чак до 1856г. в книгата на немския автор Бернард Монкриф „Философия на стомаха“.За лечебните и свойства е известно още от 19-ти век, когато американският лекар Джеймс Салисбъри популяризира лечение с говеждо месо и топла вода, лекуващо болести като диабет, епилепсия, ревматизъм, астма и дори рак. През 1888г. той публикува книгата си "The relation of alimentation and disease", в която изказва мнението си, че въглехидратите са виновни за всички тогавашни болести - от тумори до туберкулоза. Безопастността и ползите от това хранене можем да проследим и в трудовете на арктическия изследовател Вилялмур Стефансон от 1913г, в книгата „Диетата на каменната ера“ на Уалтер Воегтлин от 1975г. и т.н до ден днешен, когато разполагаме с огромно количество информация по темата.

Тази диета е в пълно несъотвествие с хранителните препоръки на Световната здравна организация. Привържениците на карнивор и нисковъглехидратните диети считат, че общоприетите препоръки за храна са в основата на съвременните болести и броят на хора, излекували различни метаболитни заболявания само чрез смяна на диета расте с всеки изминал ден. За съжаление, този вид хранене е все още не толкова попупярно в България.

 

Защо да се храним само с месо ?

Поради ефективността си понякога карниворовата диета е разбрана по-скоро като средство за лечение или като подходяща само ако сте диагностицирани с нещо. А знаете ли колко много симптоми на влошено здраве има, които дори не забелязвате? Твърде много от тях са определени като "нормални", не защото са, а защото са прекалено често срещани и за тях няма трайно лечение с медикаменти. Така, те се определят като нормални и ние следователно си живеем с тях и ги търпим. Примери за такива симптоми са ПМС, болезнен цикъл, твърде дълго и трудно раждане, безплодие, ниско либидо, кариес, вадене на мъдрец, акне, запек, левконихия (бели петна по ноктите), газове, болки в стомаха, киселини, проблеми със съня, отпадналост, мозъчна мъгла, нервност, бавно зарастване на рани. 

Знаете ли какво, нито едно от тези състояние не е нормално! Ежедневните газове са далеч от нормалното, колкото и да са често срещани! И знаете ли още какво? За всичко това е виновна храната - неправилно подбрана и в неподходящи количества.

Не е нужно да се разболеете за да оптимизирате здравето си. Не е нужно за една жена да преминава през ада всеки месец по време на цикъла си. Ръстът на инвитро опложданията не бива да нараства. Това не са някакви нелечими болести, с които да не можем да се справим сами.

За много хора класическата кето диета е напълно достатъчна промяна и успешно спомага за подобрението на много от гореизброените и други симптоми. Ако обаче вашата диета не ви кара да се чувствате енергично, спокойно, задоволено през всеки ден от месеца, а имате още от така наречените "нормални" прояви, то това е сигурен знак, че е време да изключите повече храни.

С какви доказателства разполагаме ?

Макар антропологичните данни да подкрепят идеята, че това е диетата, помогнала за развитието на човечеството, както и множеството доклади за ефективността на това хранене да са на лице, на този етап, все още не е общоприето да се проучва и препоръчва месоядството като здравословен начин на хранене. Научните данни са оскъдни, но не поради неналичност и неспособност за доказване, а поради простата причина, че нито една правителствена организация не подкрепя и не спонсорира такива проучвания. Малкото налични данни са от самоспонсорирани проучвания и клиники. 

Единствената официална такава клиника се намира в Унгария. Клиниката на организацията, основана от лекари и изследователи се нарича Палеомедицина (не свързвайте това с популярната Палео диета, няма нищо общо). Те разполагат с единствените съвременни клинични данни на пациенти, излекувани от множество болести, включително рак в най-тежката му форма.

Налични са много малко предишни експериментални изследвания с клинично наблюдение върху хора. Едно от най-ценните доказателства за ефективността на диетата притежаваме благодарение на Вилялмур Стефансон, който след завръщането си от арктическата си експедиция се подлага доброволно на едногодишно наблюдение върху ефектите от храненето му само с месо. Той, заедно със свой колега, се хранят с месо по техен избор, като количеството приеман протеин на ден е от 100 до 140 грама, мазнини от 200 до 300 грама, въглехидрати, изцяло произведени от органно месо, между 7 - 14 грама и общо количество на дневни калории от 2000 до 3100 калории. След едногодишното спазване на тази диета двамата мъже нямат никакви липси на витамини, никакви нарушения в бъбречните функции, нормално кръвно налягане и абсолютно никакви признаци на каквото и да е заболяване. Цялото проучване може да прочетете тук.

 

 

 

От къде да започнем?

Повечето от нас са напълно адаптирани психологически към съвременния свят и безбройното разнообразие от храни. Често не разбираме колко сме зависими емоционално от въглехидратите, докато не започнем да ги елиминираме. Неспособността да се справим с тези зависимости, както и с предразсъдъци, чуждо мнение и непознаване на човешката физиология обикновено води до провал и отказване от дългосрочно стриктно спазване на диетата. Именно поради това, ви предлагам няколко стъпки в прехода към Карнивор за да успеете по-лесно да се справите с промяната, както и с придържането към нея.

     1.Определете целта

Към каква промяна се стремите? Какви са вашите мотиви и готови ли сте за дългосрочна промяна? Това ще определи и доколко ограничена и стриктна да бъде вашата диета. Преминаването към този вид хранене, което както споменхме е крайно елиминационно, обикновено е поради нетолетантност на храни, изразена с метаболитни нарушения и това не е „временна диета“, а начин на живот, нещо, с което ще трябва да се съобразявате всеки ден, при всяко излизане с приятели, при всяко пазаруване, гостуване, пътуване и т.н., ако искате наистина да има дълготрайни благоприятни последици и да ви отведе към вашето най-добро състояние вие ще постигнете най-добри резултати ако превърнете това хранене в начин на живот.

Сред най-често срещаните цели са целите за подобрение на здравословното състояние , макар че би било толкова добре ако не чакаме да се разболеем.. Хора, които спазват диетата са най-често бивши вегани с увредено здраве поради липсата на витамини при веганизма, хора с автоимнунни заболявания - като хашимото или псориазис, екземи, акне, хора с артрит, стомашни проблеми като IBS, болки в ставите, хронични болки по тялото, затлъстяване, диабет тип 2, алцхаймер и др.
За някои, това е естествена транзиция от кето хранене или резултат от собствени проучвания по темата.. Причините могат да стигнат до безброй, а коя от тях е вашата ?

     2.Постоянство и търпение

Чудото няма да стане за един ден! Нито за два, три, седмица или 3! Преходът може да бъде придружен с неприятни симптоми (за тях по-долу в текста), в зависимост от предишният ви начин на хранене. Бъдете търпеливи и не очаквайте светкавични резултати, особено за здравето. В най-честите случаи се наблюдава резултат след 3 до 6 месеца, а в кратък период (2-3 седмици) може да се усетят подобрения. През това време вие трябва да сте търпеливи и да не се отказвате, нито да склонявате към "чийт". Промените в тялото може да са много, може да получавате негативни реакции като разтройство на червата в продължение на седмици, но това е част от промяна на чревната флора и е напълно нормално. Не решавайте веднага, че "тази диета не е за вас"! Не злоупотребявайте с храна и "чийт дей" идеи, това ще обезсмисли процеса. За да имате успех, това не трябва да е поредната "диета на еди си кой", а начин на живот, изграждане на нови навици за дългосрочен план.

     3.Преодолейте страха

С години ни е насаждано, че "зеленчуци който не яде той голям не ще да порасте", че закуската е най-важното хранене за деня, че трябва да се яде често и по малко, че мазнините са лошо нещо, че солта е вредна, че месото вреди на планетата и е причина за глобално затопляне (защо не е така вижте тук), че без фибри чревната ни функция ще спре, че хормоните в месото объркват нашите, че витамини има само в плодове и зеленчуци, че имаме нужда от космически дози витамин С (за това тук) и т.н и т.н., внасяйски страх и омраза към месото и мазнините. Проучете внимателно фактите и раберете, че всичко това е НЕВЯРНО! Отърсете се от страха към месото и мазнините и ги яжте в изобилие. Мазнините са това, което ще стабилизира хормоните ви и ще ви дава енергия и сила, те трябва да са дори повече от месото. Не се страхувайте да ядете голямо количество животински мазнини! За въпроси свързани с ползите и вредите от карнивор храненето може да прочетете тук.

    4.Подготовка за социални контакти

Много важна стъпка! Не ви съветвам да я пропускате, освен ако не сте любител-скандалджия :). Приятелите и роднините ви ще ви провъзгласят за пълна откачалка със застрашен живот в момента, в който им споменете за начина си на хранене. Кажете на някого, че ядете баничка и боза за закуска, пица и кока-кола за обяд, салата, мусака или боб и биричка с мезе за вечеря, за десерт сладолед и всичко това ще е напълно нормално и добре прието. Опитайте да им кажете, че не консумирате плодове и зеленчуци, а само месо и животински продукти и вижте какво става! Ще изпаднат в ужас и ще се опитат да ви убедят в това колко смъртоносен е този избор на храна, в това как холестеролът ще ви убие ако ядете само месо. За началото на това фалшиво твърдение, наречето "френски парадокс" може да прочетете тук.
За съжаление, всеки един съвет, който бихте получили от човек хранещ се "нормално" е напълно безсмислен, както са и споровете по темата с такива хора. За още по-голямо съжаление е, че в това число най-вероятно влизат и много от лекарите.
Това, което послужи на мен в социални ситуации беше да казвам, че имам алергии и непоносимости и поради тази причина не мога да консумирам никакви въглехидрати. Край на дискусията.

    5.Разучете добре пазара

От къде ще се снабдявате с месо е много важно за поддържане на храненето. Тъй като ще купувате редовно и може би по-големи количества от обикновено, съветвам ви да намерите източник на разположение всеки ден или да заредите фризера си добре. Ако разполагате с голям такъв, в повечето случаи е много по-изгодно да се закупи половин или цяло говедо от ферма. Фермите са вероятно най-добрият доставчик на месо, в повечето такива то е хранено само или предимно с трева, животното е излизало на слънце и въздух и е по-малко стресирано, има и много по-малко токсини.

 

Първи промени и период на адаптация

 

Кетоза

След спиране консумацията на въглехидрати тялото реагира по естествен начин на промените тъй като започва цялостна промяна в чревната флора, метаболизма и хормоните. Ако вече сте били на кето диета, може и да не изпитате никои от симптомите, но ако тялото ви не е привикнало към кетоза, то пригответе се за така известният "кето грип". Симптомите могат да включват главоболие, безсъние, гърлобол, разтройство, световъртеж, нервност, мускулни болки, умора и липса на енергия, често уриниране и лош дъх с метален вкус. Неразположенията обикновено продължават около седмица.

Не бързайте със заключенията, за всичко това има логично обяснение.

Причината за честото уриниране например е, че при липса на въглехидрати нивата на хормона инсулин спадат, което изпраща сигнал до бъбреците да освободят излишен натрий. Натрият се освобождава заедно с телесна течност, при загубата на която може моментално да свалите 3-4 килограма. След това гликогенът се превръща в глюкоза като последен източник на енергия, преди тялото да "превключи" към използване на мастни киселини за енергия. Колко точно ще отнеме този процес и колко тежки ще са симптомите зависи изцяло от вашата метаболитна гъвкавост*.

Причина за лошият дъх пък е започването на тялото да използва мастни киселини като източник на енергия. Когато този етап е достигнат мастните киселини се превръщат в кетонови тела, които представляват естествени химикали, произведени от тялото за енергия и включват хидроксибутират, ацетоацетат и ацетон, който е главният причинител на неприятният мирис. Добрата новина е, че тази миризма изчезва след няколко дни и след адаптация към използване на кетони за енергия не се появява отново.

Промените в телесния аромат не свършват тук. Може да забележите и промяна в мириса на потта, също толкова неприятна, колкото и кето дъха, но отминава бързо. Ако стигнете този момент, то по-добре наблегнете на физическата активност в следващите няколко дни, ходете на сауна и се оттървете от миризливата пот по-бързо. Потенето е нормален механизъм на детоксификация и лошата миризма на пот е знак за множество токсини. След излизането им от тялото потта вече няма да мирише.

*Метаболитна гъвкавост е способността на организма да превключи към използване на наличната енергия. Невъзможността за това се свързва с инсулинова резистентност!

 

Покачване на кортизола при спиране на въглехидратите 

Покачването на нивата на някои хормони за сметка на други при смяна на храненето е напълно нормален процес и не бива да ви плаши, стига промените да са от смяната на енергийният източник, а не от недостатъчно храна. Не всеки човек и достатъчно метаболитно гъвкавв, за да се адаптира мигновено бързо към кетоза и използване на мазнини като енергиен източник. Смяната в нивата на хормоните има за цел да подпомогне този процес. Кортизолът частва в енергийната обмяна на вещества, не само в контрол на стреса. Всъщност, бих казала, че е погрешно наречен "хормон на стреса". Той има връзка със стрес, но това не е единствената му функция в талото на човека.

Човешката вегетативна нервна система има два клона, играещи основна роля при наличието на стресов фактор:

  • Rest and Digest - система за почивка и храносмилане (парасимпатикова)
  • Fight or Flight - система за борба или бягство (симпатикова)

Когато бягате или преживявате стресово събитие тялото не се интересува от процеси като храносмилане, разтеж или възтановяване. Парасимпатиковата нервна система отива на заден план, докато симпатиковият дял превключва на пълни обороти. Симпатиковата нервна система се състои и от два основни елемента - епинефрин и норепинефрин (или известни с британските си названия - адреналин и норадреналин). Епинефринът подава сигнал към надбъбречните жлези за да стимулира разграждането на горивата в тялото, включително протеини, мазнини и гликоген (куп молекули глюкоза, свързани заедно). Ролята на норепинефринът пък има за цел да възбуди всички нерви в тялото (включително и сърцето) и да започне борбата.

При човек, който винаги се е хранил с високовъглехидратна диета, внезапното спиране на въглехидратите се счита за стресова промяна (от много защитници на високовъглехидратните диети) и се наблюдава покачване на кортизол, който има за цел да покачи кръвната захар чрез процес наречен глюконеогенеза, тъй като при липсата на въглехидрати тя спада и при човек с проблем в поддържане на балансирани нива на кръвна захар (какъвто е почти всеки днес) кортизолът има ключова роля. Повишеният кортизол може да предизвика и друг процес - покачване на инсулин, хормон, който също драстично ще бъде намален при спиране на въглехидрати.

Реакциите, предизвикани от физически или психически стрес са много и променливи и няма как да бъдат описани накратко. Това, което е важно да разберете в случая е, че пълното спиране на въглехидрати, особено ако идвате от високовъглехидратна диета е промяна на всички метаболитни дейности и той неминуемо ще се отрази на нивата на хормоните.

Справяне с други физиологични промени

Друга очаквана промяна е тази в тиреоидния хормон Т3. Той е тясно свързан с начина на хранене и специално с въглехидратите. Т3 играе огромна роля в регулацията на телесната температура, метаболизма и сърдечния ритъм. По време на отказа от въглехидрати е възможно нивата на Т3 да се понижат и това да причини симптоми като усещане на студ, болезнена менструация, умора, безсъние. Отново, това е строго индивидуална реакция и първоналачалната промяна не е краен резултат. Очакванията, според много специалисти в областта, са по-скоро регулация на хормоните на щитовидната жлеза.

Гастроезофагален рефлукс или парене в областта на сърцето след храна. Симптомите са често срещани при тези, стартиращи карниворова диета директно след стандартната, т.е нискомазнинна високовъглехидратна диета (НМВВД). Тъй като НМВВД води до ниска стомашна киселинност, а за обработване на месото и мазнините се изисква повишаване киселинноста в стомаха, тази реакция е напълно естествена. Това, което би помогнало в случая е добавка бетаин хидрохлорид (Betaine hydrochloride).

Същото се отнася и за жлъчката, тя също може да се нуждае от помощ, идвайки от НМВВД. Подходяща добавка е екстракт от говежда жлъчка (Ox Bile).

Ако усещате затруднение с храносмилането на мазнини, съпроводено с неспираща диария, повръщане или гадене от мазнини може да приемате ензим липаза.

Често по време на адаптация и преди постигане на добра киселинност хора изпитват трудност с топените мазнини и дори приема на добавки не помага за "редкият" проблем в тоалетната. Ако и при вас разтройството не спира, опитайте да консумирате мазнините само в твърдо състояние и да избягвате течният мазен сос. Може също да намалите количеството протеин. Има данни за някои случаи, в които надвишаването на 170-180 грама протеин също предизвиква диария.

Гореизброените добавки могат да бъдат намерени съчетани в една добавка. Не приемайте това обаче като задължително допълнение към храненето. Прибягвайте към добавките само в краен случай, ако не успеете да промените киселинността на стомаха самостоятелно чрез естествените процеси в тялото.

Можете също така да си правите и елементарен тест за киселинност на стомаха в домашни условия и така да наблюдавате нивата на киселинност. За целта изпийте сутрин на гладно 1/4 ч.л сода бикарбонат разтворена в 150-180 милилитра вода. Ако стомахът ви произвежда достатъчно количество киселина, ще получите оригване в рамките на 1-2 минути от изпиване на течността. Ако уригването настъпи след 3-тата минута или липсва, то това е знак, че имате ниска киселинност на стомаха. Тази реакция идва от производството на въглероден диоксид, резултат от химическата реакция между содата и солната киселина (HCL).

Ако сте от тези, които нямат проблем с киселинността и рядкото щастие, то добре дошли към следващата стъпка, която е шокираща за мнозина. Край с ежедневното изхождане! Вероятността това да се случи е много голяма. И в това няма нищо нередно, противно на митовете за задължителна ежедневна дефекация!
Причината за това е чисто и просто липсата на отпадъчни и неразградени вещества. Човешкото тяло използва месото изключително ефикасно и това, че не го "изхвърля" непреработено (за разлика от салатите например) е много добър знак, защото ние искаме да абсорбираме всички витамини от поетата храна, а не да ги изхвърлим още на следващата сутрин. Изяжте една царевица и погледнете как тя излиза при дефекация в абсолютно същото състояние, в което е изядена и смляна само от зъбите при дъвчене. Някога да сте виждали парчета от пържола в изпражненията си ?

Симптоми, свързани с изхвърлянето на натрупани оксалати

В предишни статии е споменавано за ефекта на антинутриентите в растителните храни. Оксалатите са отпадъчен продукт на човешкия метаболизъм след разграждането на протеините. Оксалати обаче има в изоболие в растителните храни. Твърде високата на оксалати диета води до натрупването им в организма. Оксаловата киселина се свързва предимно с калций (но и с желязо) и образува калциеви оксалати - основните компоненти на бъбречните камъни. Оксаловите кристали се натрупват и биоакумулират, най-вече при хора с пропускливи черва. След абсолютното им ограничаване (карниворова диета) те следователно спират да се натрупват и тялото ни се освобождава от тях по естествен път. При някои хора това може да бъде придружено със симптоми. Реакцията е още известна под името Oxalate dumping. Този термин описва процеса на изхвърляне на остатъчни оксалати в тялото след спиране на консумацията им.

Изхвърлянето на остатъчни оксалати може да се прояви с пъпки, обриви, очно възпаление, възпаления на пикочните канали и камъни в бъбреците, болезнено изхождане, раздразнителност, нервност, болки в ставите, промени в pH-то, пърхот, главоболие, кашлица и доста др.

Често тези симптоми всяват страх сред хората, които са били на високо оксалатна диета (каквато е дори класическото кето) и те решават, че яденето само на месо е вредно.

Всъщност, при спиране на оксалатите и преминаване към карниворство, появата на тези симптоми е позитивен знак за освобождаването от акумулацията на вредни за нас вещества.