Categories
Uncategorized

NEW POSTT

IT”S NEW POST

Categories
Blog

Проблемът с млякото и млечните продукти

Здравословно и безопасно ли е наистина млякото, което пием ?

Млякото, което консумираме е от два типа – А1 и А2. Нарастващият брой проучвания от най-добрите производители на мляко в Австралия, Нова Зеландия и някои европейски държави твърдят, че млякото А2 има ползи за здравето, докато с непрекъснатата консумация на мляко А1 се свързват множество рискове.

Млякото се състои от три части - мазнини, суроватка и голяма част от различни протеини като лактоза, казеин и други захари. Какъв тип е млякото, А1 или А2, зависи от породата на кравата от която то произлиза. Най-старите породи крави като Guerbsey, Swiss brown, Belgian Blue произвеждат мляко А2. Черно-белият Holstein например, която е най-разпространената порода, поради по-високата си млекодайност, произвежда мляко А1. Причината за това е естествена генна мутация, възникнала преди окло 5 хиляди години в северноевропейските крави. В резултат на тази мутациия те започват да произвеждат протеина казеин А1 в млякото си, вместо нормалния казеин А2. По време на храносмилането казеин А1 се превръща в лектинов протеин, наречен бета-казоморфин. Този протеин се свързва с клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, известни като бета клетки, което предизвиква имунна атака върху панкреаса на хора, които консумират мляко от тези крави или сирена направени от него. Изследвания свързват този процес и с възникване на диабет тип 1.

Основната разлика между А1 и А2 бета казеин е в структурите на двата бета-казеина. По точно, в позицията на аминокиселина номер 67, в която хистидинът на А1 съответства на пролин при тип А2.

Връзката на А1 е много нестабилна и от нея се откъсва сегмент от седем аминокиселини, наречен BCM7 (Beta-casomorphin-7).

BCM7 се счита за основната причина мляко А1 да е нездравословно и да е причината за лактозна интолерантност. А1 и А2 мляко имат еднаква концентрация на лактоза, единствената разлика е BCM7.  Абсорбирането на BCM7 води и до риск от заболяване от аутизъм, шизофрения и други неврологични изменения.

По-голямата част от кравите, които се отглеждат са порода произвеждащ мляко  тип А1. Тези крави обаче са резултат на генетичната мутация, която води до производството на съединението BCM7. 

Най-разпространената порода крави в световен мащаб е от породата Holstein, чието мляко съдържа този проблематичен лектинообразен протеин.

Други известни породи с А1 мляко са Ayrshire и British Shorthorn, а сред породите с мляко А2 са Jersey, Charolais, и Limousin.

Ако смятате, че пиенето на мляко ви създава проблем, почти сигурно е, че породата крава, от която е то, има вина за това, а не мляко само по себе си. 

Южноевропейски крави, кози и овце продължават да произвеждат казеин A-2 в млякото си, но тъй като кравите с казеин A-1 произвеждат повече мляко, производителите на млечни продукти предпочитат тях.

Ако консумирате млечни продукти, не можете да ги толерирате или искате да избегнете страничните нездравословни ефекти, може да изберете млечни продукти от типа А2.
Като алтернатива, ако не намирате такова мляко, използвайте продукти от козе или овче мляко.

Изследванията в последните 20 години показват, че рекции предизвикани от мляко А1 не се предизвикват след консумация на мляко А2.

Друга причина, поради която се препоръчва избягването на А1 млечни продукти е свойствата на казоморфина да причинва пристрастяване. Особено BCM7, той се свързва със същите рецептори на мозъка, с които се свързват морфин, кодеин и хероин (mu-рецептори). Въпреки, че е около 20 пъти по-слаб в действието си от морфина, BCM7 води до пристрастяване и свръхконсумация.

BCM7 активира освобождаването на хистамин, което може да предизвика реакции на хистаминова интолерантност. Той е и най-честата причина за запек, забавено изпразване на стомаха, киселини и синдром на внезапната смърт при деца, поради респираторно-депресивните свойства на опиата в съчетание с рискови фактори за децата.

 

Тази статия не е приключена и ще има продължение ...

Categories
Карнивор

Има ли опасност за заболяване от скорбут по време на Карниворова диета ?

Много хора се притесняват, че ще бъдат лишени от витамин С ако не се хранят с плодове и зеленчуци. Да видим има ли мотив за такова притеснение ...

Скорбут е болест, причинена от хроничен недостиг на витамин С. Тя става особено популярна след случаи, в които английски моряци са заболели от болеста след като са живяли в морето и са се хранили само със сушено месо и консерви. Нямали са достъп до никакви пресни храни, плодове и зеленчуци и се счита, че това е довело до недостиг на витамин С и следователно до заболяване от скорбут. Характерен симптом са кървящите венци. Нелекуваният скорбут винаги води до фатален изход.

Обикновено, едно от най-честите притеснения на хората, тепърва отказващи плодове и зеленчуци и насочващи се към карниворово хранене е липсата на витамин С в този вид хранене (или поне така ни е казвано, че витамин С има само в плодове и зеленчуци).
Човешкото тяло е неспособно да произведе този антиоксидант, който изпълнява няколко важни роли в тялото ни и ние обикновено разчитаме на външни източници за набавяне на витамин С, често и допълваме храненето си със синтетични витамини.

До колко това е ефективно ?

Нека разгледаме първо ролите на витамин С в тялото на човека.
Едната му роля е да подпомогне синтеза на колаген, който е жизненоважен протеин, използван структурно в цялото тяло. Когато синтезът на колаген намалява, се появяват някои от класическите симптоми на скърви/скорбут, като кървене на венците, загуба на зъби, ставна дисфункция и незарастващи рани.
Тялото също така използва витамин С за да помогне формирането на карнитин, витамин С действа и като антиоксидант, който играе роля в модулирането на имунната ни система.
Много животни могат да синтезират витамин С от глюкоза (противно на това, което са ни учили). Но хората, както и маймуните, са загубили тази способност преди около 60 милиона години. Липсва ни ензимът (L-gulonolactone oxidase- GULO), който е необходим за последната стъпка в синтеза на витамин С от глюкоза. Поради този факт, на нас ни е необходим витамин С от външен източник.

Хората, които имат недостиг на витамин С започват да проявяват признаци на скорбут в рамките на няколко месеца.

Карниворите обаче нямат този проблем. Защо ?
Месото съдържа макар малко, достатъчно количество от витамин С – около 6 mcg / g в месо, от животно хранено със зърно и 25 mcg / g в месо, от животно хранено с трева.
Витамин С навлиза в тялото ни през чревния тракт. Интересното е, че глюкозата може директно да се конкурира с усвояването на витамин С, тъй като те споделят един клетъчен транспортер и ако имаме твърде много глюкоза в системата, абсорбцията на витамин С е ефективно инхибирана. Така се започва и с тъпченето със синтетичната му форма с надеждата, че тя с нещо ще компенсира. Уви..
В диета, конструирана само от месо, глюкозата е неефективна в червата и по този начин витамин С става по-достъпен. Групата Paleo Medicina в Унгария показа резултати, че серумните нива на витамин С са нормални при пациенти, които спазват карниворорва диета. Всъщност витамин С от животински произход се оказва по-ефективен от растителен витамин С за поддържане на серумните нива!
И как е възможно ?!

Яденето на въглехидрати увеличава изискванията за антиоксиданти. Въпреки че хората не могат да произвеждат витамин С, както животните, при наличието на диета с ниско съдържание на въглехидрати, се наблюдава увеличаване на някои от нашите ендогенни антиоксиданти (т.е. тялото ни ги прави само).
Ролята на витамин С в образуването на колаген включва хидроксилирането на аминокиселините пролин и лизин за образуване съответно на хидроксипролин и хидроксилизин. Когато ядем богата на месо диета, някои от тези молекули се абсорбират във вече хидроксилирана форма чрез специфични преносители на червата; следователно, имаме нужда от по-малко витамин С.
Резултатът е, че когато се храним като карнивори, усвояването на витамин С е по-ефективно и изискванията на тялото за него намаляват. Получаваме достатъчно количество витамин от храната (месото), която ядем, и нямаме скорбут.

Световните препоръки за дневна необходима доза витамин С са 10 000 mcg на ден. Това означава, че около 400гр. месо от пасищно животно на ден може да ни достави това количество. Това обаче, което не е все още изяснено е, дали един карнивор има нужда от такава огромна доза витамин С ?
Проучванията, определили дневното препоръчително количество са правени с хора на стандартна въглехидратна диета. Както вече видяхме, при нея има високи изисквания за витамин С, тъй като той се конкурира с глюкозата и бива инхибиран от нея.
След като обаче няма глюкоза, нужно ли е такова голямо количество витамин С ?
Клиничните резултати на Paleo Medicina отбелязват, че такава липса няма, дори при пациенти подложени на ниско-протеинова диета с около 200 - 300 гр. месо на ден (с цел забавяне на анаболни процеси в тялото при пациенти с ракови клетки).

Освен това, няма данни за нито един карнивор, заболял от скорбут!

Categories
Blog

Не приемайте фолиева киселина по време на бременност !

Препоръката за прием на фолиева киселина преди и по време на бременност съществува от години. Това е напълно грешно и само се доближава до истината. Трябва да се направи ясно разграничение между фолиева киселина и фолат.
Фолатът и бременността имат пряка връзка, но фолиевата киселина и бременността - не.
Фолатът и фолиевата киселина не са едно и също и не трябва да бъдат обърквани. За съжаление, повечето лекарски препоръки се основават на генерализирани масово приети препоръки, които са в по-голяма полза на фармацефтичната индустрия, отколкото на потребителя и неговото добро здраве.

От къде идва объркването ?

Ерата на индустриализацията измества много успешно консумацията на пресни, цели и непреработени храни, внасяйки в менюто на модерния човек преработени храни с дълъг срок на годност. 

Резултатът ? – здравни проблеми, аборти и родилни дефекти. 

Вместо да се върнем назад към истинската храна, ни е дадено друго решение – добавена изкуствена съставка, наречена фолиева киселина, която се счита, че играе ролята на фолат (което е погрешно). Освен това, в бързината да се пусне фолиева киселина на пазара, тя е тествана само върху плъхове. Оказва се, че плъховете имат силна способност да превръщат фолиевата киселина в по-бионалична форма на фолат - дихидрофолат. При хората обаче, нещата стоят различно (тази способност е намалена цели 200 пъти). 

Фолиевата киселина няма известен физиологичен ефект върху човешката биохимия. Никакъв.

Най-доброто решение е да се използват естествени форми на фолат

Фолатът е термин за група естествено срещащи се B-витамини, известни още като витамин B9. Фолат се съдържа естествено в храната ни, предимно в тъмнолистни зеленчуци, яйца, черен дроб, ядки и семена.

Фолиевата киселина е синтетичен продукт, произведен в лаборатории. 

Естественият фолат се усвоява от тънките черва, докато фолиевата киселина остава предимно циркулираща в кръвта, тъй като тя изисква метилиране от черния дроб и преобръщане в активна форма чрез ензими, нещо, което човешкият организъм е почти напълно неспособен да направи, а и твърде много хора имат мутация в гена, кодиращ синтеза на тези ензими.

За превръщането на фолиевата киселина в метилиран фолат са необходими множество функционални гени, произвеждащи функционални ензими, което изисква адекватни кофактори. И това не е всичко. Произвежданите ензими трябва също да бъдат в среда без съединения, които пречат на тяхната функция - като лекарства, тежки метали, цитокини, химикали.

Можете да намерите синтетичната фолиева киселина в някои видове хляб, зърнени закуски, макарони и царевично брашно. След засиления разтеж на индустриализацията и откриването на масов дефицит на витамин В9, синтетичната форма започва да се добавя в най-често консумираните храни.

Както споменах обаче, ние хората не можем ефективно да я преобразуваме в бионалична форма фолат. Излишъкът води до големи количества от неметаболизираната фолиева киселина в кръвта, което допринася за дефицит на биотин, маскира дефицит на витамин В12 и няма никаква физиологична полза, докато не се превърне в дихидрофолат.

Тази комбинация от отрицателни физиологични ефекти на фолиевата киселина е изключително значима. Накратко, комбинацията води до това, което се нарича „функционален дефицит на фолиева киселина“.

Причината, поради която фолиева киселина се препоръчва на бременни жени, е понижаване риска от увреждане на плода следствие на дефекти на невралната тръба, увреждания като аутизъм, синдром на Даун и много други.

В действителност обаче, новите проучвания сочат, че дефекти на невралната тръба не са изобщо причинени от липса на фолиева киселина. Те имат по-скоро връзка с метилиране и фолиева обмяна, както и с генетика, хранене, начин на живот.

Възможно е да се направи тест за определяне дефицит на фолиева киселина. Проблемът с тези тестове е, че в общите лаборатории, които измерват серумния фолат, измерват целия фолатен поток в кръвта. По този начин просто се предполага, че серумният фолат съдържа най-активната форма на фолат - каквато трябва да съдържа по принцип. Над 80% от циркулиращия фолат трябва да бъде L-5-метилтетрахидрофолат. Това е доста далеч от онова, което много хора всъщност имат.
Серумният фолат се състои от неметаболизирана фолиева киселина, дихидрофолат, тетрахидрофолат, фолинова киселина, L-5-MTHF.

Най-доброто решение е да се използват естествени форми на фолат, които са лесно достъпни и почти толкова евтини, колкото и фолиевата киселина. Разбира се, най-добрият източник би бил храната, но често най-добрите хранителни източници на фолат биват пренебрегвани. 

Най-високо съдържание и бионаличност на фолат има в черния дроб, около 50% от дневната нужна доза в 100 г от него. В зеленчуците има далеч по нисък процент (5-20% от дневната нужна доза за 100 г ) и в по-малко бионалична форма.

Други източници на фолат в естествена форма са яйца, птиче месо, червено месо, риба, млечни продукти, аспержи, тъмно зеленолистни зеленчуци, брюкселско зеле, броколи (тези храни имат скрити рискове - антинутриенти, за тях повече тук), авокадо, банан, папая.

Ако все пак се налага, можете да суплементирате с добавки от активна форма на фолат. Това са калциев фолинат (folinic acid), който подпомага производството на ДНК и L-метилфолат, който поддържа метилирането.

 

Фолиевата киселина и мъжкото безплодие 

Цинк и фолиева киселина, хранителните добавки, които дълго време се рекламират като средства за ефективно лечение на мъжкото безплодие, всъщност не успяват да подобрят процента на бременност, броя на сперматозоидите и потентността на сперматозоидите. Според изследователите откритието представя най-окончателното доказателство към днешна дата, че синтетичните добавки за плодовитост не оправдават очакванията. 

Основни препоръки:

  • Избягвайте преработени храни, както и такива, които съдържат синтетична фолиева киселина
  • Консумирайте цели храни, съдържащи естествени фолати във високоналична форма за усвояване
  • Избягвайте добавки, съдържащи синтетична фолиева киселина
  • Използвайте добавки, съдържащи фолинова киселина (калциев фолинат) и / или L-метилфолат (известен също като L-5-MTHF, 6S-5-MTHF)
  • Консумирайте редовно органни меса като говежди черен дроб
Categories
Blog

Консумацията на ядки – причина за първата поява на кариес

Дебатът около това каква храна са яли нашите предшественици и коя е оптималната храна за човечеството днес е огромен. Според някои специалисти човечеството се е развило изцяло благодарение на улов и консумация на месо, докато други намират растителните храни за по-важен елемент от това развитие.
Несъмнено, нашите предци са посягали и към растителни въглехидрати при липсата на улов. Но дали това е допринесло положително за здравето им или не ?

След разделението на шимпанзетата от които произлизаме (повече за това разделение тук) се появяват първите двуноги от рода Австралопитеци. Първата поява на род Homo се случва преди около 2,8 милиона години с Homo habilis, последвана от Homo erectus преди около 1,8 милиона години, Homo neanderthalensis от преди 400 000 години и най-накрая първата поява на Homo sapiens преди 200 000 години. Във всеки нов вид хоминин в род Homo има обща тенденция за увеличаване на размера на мозъка и намаляване на съзъбието, като тези модели са неразривно свързани с развиващият се вид на храненето.

Някои учени смятат, че яденето на месо е било решаващо за развитието на по-големите мозъци на нашите предци преди около два милиона години. Започвайки да ядем калорично месо и костен мозък вместо нискокачествената растителна диета на маймуните, прекият ни предшественик, Homo erectus е поемал достатъчно енергия при всяко хранене, за да подпомогне развиването на по-големия мозък. Разграждането на по-качествена диета и по-малко обемисти растителни фибри е позволило на тези хора да имат много по-малки черва. Енергията, освободена в резултат на по-малките черва, може да бъде използвана от алчния за такава мозък, казва Лесли Айело, която първа предложи идеята с палеоантрополога Питър Уилър в публикацията "The Expensive-Tissue Hypothesis". Мозъкът изисква 20 процента от човешката енергия в състояние на покой; за сравнение, мозъкът на маймуна изисква само 8 процента. Това означава, че от времето на Homo erectus човешкото тяло е зависело от енергийно богатата храна - особено месо.“

До преди развитието на селското стопанство всички хора са получавали храната си чрез лов, събиране и риболов. С появата на селското стопанство номадските ловци-събирачи постепенно са били изтласкани от основните земеделски земи и в крайна сметка те се ограничават до горите на Амазонка, сухите пасища на Африка, отдалечените острови на Югоизточна Азия и тундрата на Арктика.

Ловът не винаги е бил успешен, което принуждава хората да вмъкнат и растителноста в хранителните компоненти. Тревисти растения, въглехидратни корени и ядки започват да стават популярна храна сред предците ни. Именно от тогава датират и първите данни за развалени зъби.

С развитието на селското стопанство се дава и началото на болестите на цивилизацията, като сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, диабет, рак.

Първи данни за кариес 

Еволюционните антрополози, които изучават еволюцията на човешкия произход и начин на хранене, използват различни методи, за да определят какво са яли първите човеци. Често срещаният метод за анализ е чрез изследване на зъби, тъй като различните храни оставят различни маркери, които могат да бъдат изучавани.

Едни от първите открития на останки, индикиращи развитие на кариес датират от преди 13 700 години. Те принадлежат на ловецо-събирачи от каменната ера, които са живели в района на днешно Мароко. Лошата кондиция на зъбите на тези видове показва, че те са били в агонизиращи болки, следствие от кариеси.

Според антрополозите тези индивиди са се хранили обилно с високовъглехидратни храни, голямо количество от които ядки и ядкови произведения.

В определен момент зъбният нерв умира, но до този момент болката е много лоша и ако получите абсцес, болката е мъчителна поради натиска върху челюстта", обяснява д-р Луиз Хъмфри от лондонския природонаучен музей.

Тогава, разбира се, костта в крайна сметка се перфорира и абсцесът се оттича. Ние виждаме това в голяма част от челюстните останки, които сме изследвали."

Други учени, изследващи гнилостта на мъдреците през поколенията откриват останки на млад индивид от мъжки пол, живял в Северна Италия през Палеолита. Снимките на 14 000-годишният зъб изобразяват следи от дълбане и стъргане с клечка или каменен инструмент. Според Стефано Бенаци, водещ изследовател и палеоантрополог от университета в Болоня това действие е било извършвано с цел отстранявне на инфекция от зъба, т.е вид първа зъболекарска практика.

Въз основа на износването на зъбния емайл, изследователите установяват, че белезите по зъба са направени преди смъртта на човека. Техните открития са описани в документ, публикуван на 16 юли 2015.

Най-ранните доказателства за действително пълнене на зъбите или пломбиране са открити в 6 500-годишен словенски зъб. Следи от зъбно пробиване, направени от по-усъвършенстван инструмент - свредло, са открити и в зъбни останки на възраст 9 000 години, открити в неолитно гробище в Пакистан.

Ферментиращи въглехидрати предизвикват кухини в зъбите и лош дъх

Това се посочва и в проучване, ръководено от британски учени в Националната Академия по Науките. Яденето на растителни корени и ядки е помогнало на ловците-събирачи да оцелеят преди около 15 000 години, но практиката е увредила зъбите им.

Учените са използвали ускорителна масспектрометрия, за да идентифицират останките, както и мощни микроскопи, за да идентифицират фосилите на растителен материал, включващи жълъди, борови ядки, плодове от хвойна, шам-фъстък и див овес.

Те намират толкова много останки от жълъди, че стигат до извода, че те са събирани и съхранявани за ядене през цялата година. Потвърждаващи това доказателства са и останки от тревисти растения, оплетени подобно на кошници, в които вероятно са се събирали и съхранявали ядки.

Изследването е направено в пещерата Тафоралт в Мароко, където са изследвани 52 възрастни останки на Иберо-мавританци, датиращи от преди поне 15 000 години. Зъбите, изпъстрени с кухини белязват поставянето на началото на зъбния кариес.

По нататъшното развитие на кариеса и денталните проблеми идва със селското стопанство и въвеждането на други храни. Постепенно зъбите започват да стават по-крехки и бързо-гниещи, докато не бъдат достигнати настоящите проблеми с денталното здраве. Следователно, виждаме, че зъбите ни се променят с течение на времето и в следствие от диетата ни.

Според антропологичните изследвания хората са имали много здрави и силни зъби, когато диетата ни е била изцяло месоядна.

В проучване на изследователи на Северния полюс е определено, че е много възможно населението, живеещо на изцяло месоядна диета, като например ескимосите, да има много здрави зъби, в сравнение с популациите, които се хранят мезмесно, като жителите на полуостров Юкатан, известни с основно вегетарианската си диетата.

От изследвани 616 зъбни отпечатъка на ескимосите е установено, че само един зъб е деформиран и липсват само 7 зъба. Всички зъби са били в перфектно състояние, нормално развити и интегрирани до старост.

По време на друга експедиция на юг, професор от Харвард взима също толкова отпечатъка от зъбите на туземците на полуостров Юкатан, известни с предимно вегетарианската си диета. Техните зъби са били много развалени. От ранна възраст изглеждат нездрави и повечето от жителите до средна възраст са загубили всичките си зъби.

Изводите са, че месоядната диета в никакъв случай не вреди на зъбите, а напротив, тя може да бъде неутрална или дори полезна за здравето на вашите зъби.

Липсата на въглехидрати и сладки елиминира основните фактори, отговорни за появата на кариес и зъбен камък.

Източници:
Nutrition and Physical Degeneration: A Comparison of Primitive and Modern Diets and Their Effects, Weston Price
https://www.nature.com/articles/srep12150
https://www.bbc.co.uk/news/science-environment-24332237
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3903197/
https://healthjournalism.org/blog/2015/07/earliest-known-evidence-of-dentistry-detected-in-re-examined-paleolithic-tooth/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3509116/
https://en.wikipedia.org/wiki/Pleistocene_human_diet
https://phys.org/news/2014-01-nuts-tooth-hunter-gatherers.html
https://phys.org/news/2020-03-stone-age-humans-glucose.html

Categories
Blog

Как да изберете правилната за нас форма на Магнезий

 

 

МАГНЕЗИЙ

Знаете ли, че магнезият е минерал, който липсва в организма на повечето от нас ?
Магнезият е минерал, който е от решаващо значение за функцията на организма. Той е отговорен за подпомагането на над 300 ензимни системи, които регулират много реакции в тялото като:

 

  • Синтезиране на протеин
  • Нервна функция
  • Мускулна функция
  • Регулиране на кръвната захар
  • Контрол на кръвното налягане
  • Енергиен метаболизъм
  • Сърдечен ритъм
  • Транспортиране на калций и калий
  • ДНК синтез
  • Синтез на глутатион (антиоксидант)
  • Развитие на костите

 

Суплементирането с магнезий е най-популярно при изпитване на крампи в крайниците или при запек. Може да си направите изследвания и да откриете ниски нива на магнезий. Има значение обаче, кой вид магнезий ще използвате.

Добавките с магнезий се предлагат в много различни форми и за различни нужди. С този списък отдолу ще ви помогнa в избора на правилния за вас вид.

Как да разберете кой тип е за вас? Оксид, цитрат, таблетки, капсули, течна форма - или е достатъчно само да ядете много богата на магнезий храна за известно време? Въпросите са много.

Много фактори като стрес, смяна на средата или храната могат да увеличат нуждите на организма от магнезий. Симптомите на дефицит могат да бъдат например хиперактивност, повишен стрес, панически атаки, проблеми със съня, запек, спазми и или мускулни крампи.

Много хора получават голямо подобрение, след като се „заредят“ с магнезий. Минералът може да повиши активността на повече от 300 различни ензима, да активира нервните канали и има роля в пластичността на синапса, тоест разработването и адаптирането на нови синапси, които са важни за учене, памет и други.

 

Какъв ефект търсим ?

За да изберете правилната добавка с магнезий, първо трябва да разберете какво искате да постигнете. Някои взимат магнезий заради психологическите му ефекти, докато други за спазми, болки в мускулите или за да си помогнат при безсъние или запек. Всеки желан ефект има своя магнезиев тип.
Друго нещо, което трябва да имате предвид, е бионаличността, тоест каква част от магнезия всъщност се абсорбира в тялото.

Различни видове магнезий и техните свойства

 

Магнезиев оксид

Магнезият от този тип е най-евтиният и лесен за намиране. Той работи, наред с други неща, за спазми, тревожност и мускулно напрежение. Използва се главно за постигане на психологически ефект, като се приема като успокояващо.  Магнезиевият оксид има (незаслужена) лоша репутация поради ниската си бионаличност само от четири процента, но въпреки че току-що споменахме значението на бионаличността, е важно да се прави разлика между свободни и свързани минерали, което прави разликата за преглъщане. В магнезиевия оксид бионаличността наистина е ниска, но свободният магнезий е много висок, което в края на краищата има страхотен ефект. Дозите се коригират съответно и можете да приемате 500 милиграма или повече, тъй като е трудно да се предозира.

 

Магнезиев цитрат

Ниска концентрация и бионаличност от 90 процента. Добър е срещу запек. Има приемлива цена и помага в повечето от случаите.

 

Магнезиев оротат

Магнезият от този тип се счита за най-добър за развитие на синапси в мозъка. Той има способността да прониква в клетъчните мембрани и да взаимодейства с митохондриите.

 

Магнезиев хлорид

Използва се под формата на спрей или под друга течна форма има висока абсорбция и е добър за детоксикация на клетки и тъкани. Подпомага бъбречната функция и засилва метаболизма.

 

Магнезиев таурат

Магнезиевият таурат е известен със способността си да подобрява сърдечните ритми, да понижава сърдечната честота и кръвното налягане и по този начин да предпазва от инфаркт. Той се абсорбира лесно, не действа слабително, изгражда клетъчните мембрани отвън. Магнезиевият таурат също повишава способността за вземане на решения и намалява ефекта от липсата на кофеин.

 

Магнезиев малат

Магнезиевият малат помага при умора, участва в синтеза на АТФ, тоест преобразуването на енергия, както и в производството на енергия. Има висока разтворимост.

 

Магнезиев глицинат

Това е магнезий, който не действа толкова добре срещу запек, но който, от друга страна, е добър за възстановяване на нивата на магнезий, ако имате проблеми/дефицити от дълго време. Също така осигурява мускулна релаксация и по-добър сън.

 

Магнезиев карбонат

Тип магнезий, който е популярен и има висока бионаличност, защото в стомаха се превръща в магнезиев хлорид. Действа много добре срещу киселинен рефлукс и други храносмилателни проблеми.

 

Хелатиран магнезий

Има по-висока абсорбция, но е по-скъп. Молекулните връзки са манипулирани за по-добро усвояване. Що се отнася до приема, една таблетка се приема сутрин и една вечер, за предпочитане с храна.
Ако ползвате повече от един тип, не приемайте всички едновременно.

 

„По-лоши" форми на магнезий

Магнезиевият сулфат (Епсолова сол) е твърде лесен за предозиране, препоръчва се да се слага във ваната по време на баня. Този тип магнезий издърпва течност от под кожата и тя става по-стегната. Магнезиев глутамат и магнезиев аспартат се съдържат в аспартама, който е невротоксичен, т.е. токсичен за мозъка.

Имайте предвид, че потребността на организма от витамини и минерали не е еднаква през живота, а се променя в зависимост от житейски ситуации, какво ядете и къде живеете.

За да проверите различните си нужди от витамини и минерали, може би е добра идея да направите минерален тест, който се прави чрез кръвни изследвания или спектрометричен анализ - анализ на минерали в косата.

Categories
Карнивор

Месоядството – необходимост за човешкото развитие

В тази публикация ще намерите данни за значението на месото като храна за човека от еволюционна гледна точка. Информацията е основана предимно на две научни обобщения: Meat in the human diet: An anthropological perspective (Месо в човешката диета: антропологична перспектива), (Neil Mann, 2007) и How carnivorous are we? (До колко сме месоядни) (Miki Ben-Dor 2019), но се оповава и други източници като The Human Career. Human biological and cultural origins”(Richard G. Klein 2009),  The Stone Age Diet: Based on In-depth Studies of Human Ecology and the Diet of Man (Walter L. Voegtlin, 1975)и други, към които има поставени линкове.

Приятно четене!

 

Ние хората се чувстваме най-добре когато се храним с храна, която е в съотвествие с това, за което сме разработени биологично. Според избора си на храна животните и хората се класифицират в следните категории:

  • Тревопасни/хербивори - хранят се с растителност
  • Месоядни/карнивори - хранят се с месо
  • Всеядни/омнивори - тези, които се хранят и с растения и с месо

Конфликтът в това дали човека е хербивор или карнивор е голям. Човекът всъщност е омнивор, но с подробността, че растителният източник на храна е, и винаги е бил, крайна мярка за оцеляване, а не основа на хранителна пирамида. Това, че можем краткотрайно да оцелеем, хранейки се от растителни източници не означава, че те са най-подходящата храна за нас.

 

Данните, които свеждат до тези знания датират от преди около 5 милиона години, когато Парантроп и Хомо – два вида маймуни, от които само единият вид преминава към човешко развитие, биват разделени в природата.

Има няколко различни теории за това как това разделение се е случило, но доминиращата е, че когато континенталните плочи в Африка се разделят и започват да създават голямата разривна система, изведнъж една или повече популации от маймуни са попаднали на саваните вместо в тропическите гори.*

Тези, които продължават да живеят в тропическите гори, се превръщат в шимпанзета, докато тези, които живеят в саваната, започват да се адаптират към живота там и се различават от маймуните на тропическите гори.

*Друга теория е, че прайманските хора са живяли във влажни зони, така наречената водна хипотеза, която обаче няма толкова силна научна подкрепа.

Палеонтологичният материал показва, че преди хората да са се развили, преди около 2,3 милиона години, са развити поне два вида маймуни, всеки от които се адаптира към новата среда. И двата вида започват да вървят изправени на два крака, но Parantropus Robustus и Bosei, които са толкова сходни, че може дори и да са един и същи вид, развиват силни и здрави челюсти, за да се хранят с трева и други растения, открити в саваната, другите - челюстите на Homo Habilis стават по-малки което може да се обясни с факта, че е по-лесно и бързо е да се дъвче и яде животинска храна от колкото растителна (Smithsonian 2013; Nature 2012).

И двата вида имат мозъци по-големи от тези на шимпанзето, но мозъците на P. Robustus и Bosei са с обем съответно 521 cm3 и 530 cm3, a мозъчният обем на H. Habilis е около 612 cm3 (Klein 2009 „Човешката кариера“, стр. 197).

Първите хора не се различават много от маймуните по размер на мозъка, а по отношение на зъбите, челюстите и челюстните мускули, което показва променен хранителен режим и консумация на по-твърди ядки, а не само плодове и листа. Докато Paranthropus разработва по-силни челюсти, които могат да се използват за хранене на дъвчащи растения и смилане на трева, челюстите и зъбите на Homo семейството стават по-малки и по-грациозни и са проектирани да хапят и да късат плът.

Всичко това показва и че именно Homo Habilis е започнал да разработва каменни инструменти, което дава възможност за допълнително намаляване на челюстните мускули и прави място за развитие на по-голям мозък, но също така улеснява и яденето на месо.

Парантроп със скалп, към който се прикрепят големите челюстни мускули

 

Растителноядните P. Robustus и P. Bosei, както и горилите, разработват този специален скалп със сагитален гребен за да се прикрепят големите челюстни мускули към слепоочието. Homo Habilis обаче, се развива в Homo Ergaster и по-нататък в Homo Erectus, който се разпространява по целия свят и се развива наред с други, както и неандерталците. В Африка Homo Ergaster, вероятно чрез Homo Heidelbergensis, еволюира в съвременния човек преди около триста хиляди години. (Клайн 2009 „Човешката кариера“, глава 4, стр. 197, 244, 259-261)

Анатомични аргументи

За да успее да расте човешкият мозък са необходими повече енергия и хранене. Също така е факт, че в същото време, с растежа на човешкия мозък, стомахът се свива, което поставя още повече изисквания за енергийно богата храна. Биологията определя ограничение за това колко енергия използват различните органи. По-големият мозък означава, че другите органи трябва да се намалят по размер. Homo Habilis решава този проблем чрез свиване на стомаха и чревната система, докато мозъкът расте. Но това от своя страна изисква още по-висококачествена диета, тъй като малък стомах не може да се справи с прекалено трудносмилаема храна. (По-задълбочено обяснение тук.)

Има две основни теории за тази промяна мозък стомах* - хранене с растения, богати на въглехидратни корени или месо с животински мазнини. Просто няма други алтернативи на саваната, защото няма растения с достатъчно мазнини, а медът е твърде труден за получаване в достатъчно голямо количество. Разбира се, и двете теории не се изключват взаимно и вероятно първите хора са яли растения когато е трябвало и мед, когато са имали възможност. Но не и като основна храна.

Въпреки това, има един проблем с въглехидратната алтернатива: за да могат хората да получават достатъчно енергия и хранителни вещества от корените на растенията, те ще трябва да ги приготвят с помощта на огън и проблемът е в това, че нямаме ясни данни за остатъци от огън толкова назад във времето, още повече, че тази хипотеза изисква пра-човекът да е палил огън преди мозъкът да започне да расте до степен, която да може да позволи това. Най-ранните ясни находки за пожар са на възраст от около петстотин хиляди години, когато H. erectus се е развил и контролът върху огъня е бил основен механизъм за развитието както на неандерталците, така и на съвременния човек (Обсъждане на хипотезата за готвене).

* Има и такива, които смятат, че това са били плодове вместо богати на въглехидрати корени. Проблемът с тази теория е, че тя няма еволюционна движеща сила, защото това би означавало, че хората са се развили в тропическите гори, където шимпанзетата продължават да живеят както преди. Нито е в съответствие с палеонтологичните находки.

Аргументът не е в това, че човекът първо е започнал да яде месо, тъй като не е необходимо месото да се готви, за да осигури достатъчно енергия и хранителни вещества. Идеята е, че праисторическите същества са започнали да ядат трупове, може би като прогонват хищниците, като хвърлят камъни към тях (както твърди Bill Von Hippel) и чупят костите и смачкват черепите, за да имат достъп до богатите на хранителни вещества мазнини в мозъка на костите и мозъка.

Фактът, че хората, особено мъжете, са се развили като ловци, също е признак за ядене на месо. Отначало вероятно са хвърляли камъни, но по-късно човекът е развил хвърлящото се копие.

Чревната система също показва, че и тя е адаптирана към месото. Хищниците имат по-малки стомаси от тревопасните, които лесно можете да видите, ако сравните например котка със заек или хора с шимпанзета или горили. Стомасите на хищниците са много по-малки и опростени с дълго тънко черво и малък стомах, което не може да се сравни със стомасите на преживните животни, които имат сложна система с няколко стомаха. Храносмилателната система на човека е структурирана като за омниворство, но размерът и е по-скоро като тази на карниворството. Човешката стомашна киселина е дори по-кисела от тази на другите месоядни животни. Тъй като киселата стомашна среда е "скъпо удоволствие" за организма, тя трябва да има биологична полза за хората, за да я развиват и поддържат. Силната стомашна киселина би могла да се обясни отчасти с факта, че прачовеците са яли пепел и че по-късните праумански видове са ловували едра плячка, която да ядат сравнително дълго време. Тогава силната киселина има за задача да поеме основната грижа за бактериите, които старото месо би могло да породи.

Великият гастроентеролог и пионер на палеолитната диета W. Voegtlin описва в книгата си The Stone Age Diet основните разлики между хранителните системи на хербивори и карнивори от където ясно следва, че човекът не е хербивор. Като най-основна разлика се счита способността на хербиворите да разграждат целулоза, функция, която изцяло отсъства при карниворите (стр.34-35). Voegtlin твърди, че при недостиг на протеин хербиворите са способни да секретират урея (отпадъчен продукт в урината, съдържащ азот) в търбусите си и по този начин да произвеждат претеинови молекули. Този процес е в основата на призводството на животински протеин от суров растителен такъв, позволяващ на хербиворите да съществуват без консумацията на протеин от животински източник. Тъй като карниворите не притежават това качество, те са напълно неспособни да превърнат растителният протеин в бионаличен за себе си. Изключително количества могат да бъдат усвоени от растителен източник само и единствено след преработката му (термична, ферментиране и т.н)

 

Таблиците по-долу сравняват човешкия стомах с този на някои други животни.

Таблица 1 показва съотношение на размера на тялото към размер на червото, където човека е между куче и котка, както и стомашната киселина на различните животни.

Таблица 2 показва, че човека има значително по-дълги тънки черва и по-малко дебело черво в сравнение с маймуни, което означава, че той е по-добре адаптиран към храносмилането на месо отколкото на растения. Фактът, че хората нямат функциониращо сляпо черво , засилва това допълнително, защото именно то се използва за разграждане на целулозата. Вижте размерът му при горилата.

 

Таблица 1. Количествено сравнение на дължината и площта на стомаха при хора и избрани животни

 

 Таблица 2. Относителни пропорции на стомашния обем за избрани примати (% общ обем)

 

Една от основните разлики в храносмилателната система на човека и хербиворите е структурата на стомаха. Да сравним с кравите например.

Кравите принадлежат към клас животни, наречен преживни животни, който включва скилидни копита, 4 стомаха и различен набор от конструкции на зъбите и устата. Като тревопасни, кравите изискват много фибри в диетата си, които получават от паша.

Човека няма нужда от фибри, те не са по никакъв начин необходими, усвоими и полезни!

Основната разлика между човека и кравата, освен двата крака в повече на кравите, е в стомасите. Кравите имат преживна система с четири отличителни камери: румен, ретикулум, омазум и абомасум, докато хората имат моногастрален стомах с една камера. Храносмилателната система на кравите им позволява да пасат и консумират трева, до запълване на стомаха и след това преживяне. Тъй като е груба по структура, тревата не се разгражда лесно в стомаха, поради което кравите имат храносмилателна система, която им позволява да регенерират (преживят) храната си, за да я дъвчат по-старателно, преди да влезе в последните две стомашни секции, омазума и абомасума, за окончателно храносмилане.

Да погледнем и разликите ни с горилите, те също имат различна от човешката хранителна система. Горилата е с дебело черво 3 пъти по-голямо от тънките черва, което го прави подходящо за разграждане на фибри и способно да разгради целулоза. При човека дебелото черво е колкото половината на тънките черва, което е подходящо за необемни храни.

Горилите имат голям корем, който е важна необходимост, тъй като те изяждат по около 20кг. храна на ден. При хората, необходимата храна е далеч под 20 кг., големият корем не е отличителна черта, нито се асоциира с добро здраве. Горилите, за разлика от нас хората, прекарват цял ден в ядене, за да обработят храната и да я превърнат в нутриенти. (Още подробности и сравнения тук)

Човекът има способността да оцелява известно време с растителна храна, но в дългосрочен план се нуждае от месо за оптималното си развитие. Човешките същества имат нужда предимно от мазнини (животински, а не растителни), защото хората имат ограничение в това колко протеин могат да консумират. Тази граница е около 30% от калориите. След това трябва да ядем мазнини или въглехидрати, за да не страдаме от така нареченото заешко гладуване (зимата, хората в полярните райони са гладували до смърт, въпреки че са успявали да ловят зайци, но те нямат мазнини и са недостатъчна храна).

Говорейки за мазнини, човешките мастни клетки са малки и многобройни, което е характерно за месоядните животни. Хората също съхраняват сравнително много мазнини. Днешните ловци-събирачи имат запаси от мазнини за три седмици за мъже и шест седмици за жени. Това би могло да бъде поради адаптация за лов на едри животни, където в случай на неуспешен лов трябва да има резервна енергия на разположение.

 

Човекът - ловец или събирач ?

Има предположение за това, че хората винаги са яли месо, просто защото е по-ефективно да ловуваш, отколкото да събираш растителност. Тази ефективност може да се наблюдава ясно при животните и да се сравни с поведението на човека в днешно време (често хранене : фастинг). Тревопасните прекарват много време в ядене и дъвчене на храна, която е лесна за набавяне, но изисква огромни количества за засищане (често хранене при човека, много плодове и зеленчуци, препоръка, която виждаме е неефективна), докато хищниците прекарват много време в почивка и възтановка от високо енергично изразходване на енергия при лов и пируване с висококачествена храна (сега популярното периодично гладуване и OMAD, както и високоинтензивните спортни тренировки - ефективен метод за оптимизация на здравето).

Ефективността на ловуването пред това да се събира растителност може да се обясни и с помощта на т.нар  Теория на оптималното фуражиране (TOF - Theory of Optimal Foraging). Това е просто изчисление на количеството време, необходимо за събиране на растителност и приготвянето и за консумация, процес от който в крайна сметка се получава добив на храна с ниска енергия. Вместо това изглежда, че растенията са служили като безопасна и резервна храна, допустима при спешни случаи, когато не е било възможно да се улови плячка или да се добият трупове от други месоядни животни.

Можем да обобщим, че прачовекът е заменил плодовете и растителни въглехидрати за мазнини и протеини от животни, което е позволило на мозъка да се развива, което от своя страна прави човека още по-ефективен като ловец, докато не стане хищник на върха на хранителната верига.

Има теория и за това, че с придвижването на прачовека се наблюдава изчезване на едрата плячка. Постепенно тя се превръща в недостиг, а тя играе изключително важна роля в хранителната верига и е предпочитан източник на храна поради високомазнинната си структура. Дребната плячка просто не може да осигури на праисторическите хора нужните им мазнини за енергия. Разумна хипотеза е, че когато голямата дивеч изчезва, хората започват да експериментират с ядливи семена, което няколко хиляди години по-късно довежда до появата на селското стопанство.

Счита се и че Homo erectus изтребва едър дивеч, и че това може да е довело до развитието на съвременните хора, тъй като се е изисквало повече интелигентност, за да се улови повече плячка, която да е и с висок процент на мазнини (Човекът ловец на мазнини: Смъртта на Homo erectus и появата на нова хомининова линия в средния плейстоцен).

В изотопни анализи става ясно, че прачовекът е ял много месо и мазнини през цялото си развитие. Става дума за различни изотопи в костите и зъбите, които могат да покажат това. Анализите сочат, че прайманските същества и хората, поне от Homo habilis нататък, са яли голяма част от месото. Тези стабилни изотопи могат да се натрупват по същия начин като токсините в рибата. Колкото по-голяма е рибата, толкова по-висока е концентрацията на токсините. Колкото по-висока е хранителната верига на един вид, толкова по-голяма е концентрацията на тези стабилни изотопи.

Интересна подробност е, че и неандерталците и архаичният съвременен човек, често наричан Кро Магнон, живял в Европа и Близкия изток, са имали по-големи мозъци от днешните хора. Кро Магнон, който е бил съвременният човек от ледниковия период, е имал вътречерепен обем 1560 см³, а неандерталците  - 1435 см³, което може да се сравни със средния за съвременните хора 1340 см³ (Клайн, стр. 445). Възможно е, именно поради загубата на едър дивеч, като мамути, да се затрудни поддържането на толкова голям енергоемък мозък.

https://evolutionofthehumanrace.weebly.com/lineage.html
https://evolutionofthehumanrace.weebly.com/lineage.html

 

Неолит и съвременен живот

Наричат земеделието "най-лошата грешка в човешкото развитие". С появата на селското стопанство палеолитът се превръща в неолит. Това започва в Близкия изток преди около 10 000 години и означава, че населението може да се увеличи рязко, тъй като повече деца могат да оцелеят. Земеделието е в основата на цивилизацията и "фантастичното" културно развитие на човека, както и на нашите най-големи страдания като война, робство и не на последно място тежко здравословно състояние. Не става въпрос само за инфекциозни заболявания, но и за тежко недохранване. Хората започват да имат здравословни проблеми, проблеми с омекотяването на костите, кариес, няколко различни хранителни дефицити и инфекциозни заболявания, тъй като преминават от диета, богата на животински мазнини и протеини с ниско съдържание на въглехидрати, към богата на въглехидрати диета на базата на зърнени храни. Това причинява и затлъстяване, което обикновено може да се наблюдава при различни селскостопански популации и е ясно видяно и при египетските мумии. Според New York Times мумията на първата жена-фараон Хатшепсут разкрива здравословното и състояние, което никак не е било блестящо и показва, че тя е биля затлъстяла, с диабет и рак на костите, който е причината за смъртта и.

 

Палеолитният човек за разлика е с много добро здраве и проучванията показват, че той получава ≥56–65% енергия от животински диети, от които въглехидратите съставляват 22-40%, протеините 19-35% и мазнините 28-47%.

Това е и в основата на идеята за хранене с палеолитна диета. Има обаче един фундаментален еволюционен биологичен контрааргумент. Биологичното налягане за адаптиране към новата диета е високо, особено когато това се отразява на здравето на хората толкова, колкото ясно показват палеонтологията и археологията. Затова днешните хора по принцип би трябвало да са се приспособили към неолитната диета, с изключение на етническите групи, които са започнали промяна на храненето си по-наскоро. Едно интересно проучване върху бананови мухи показва, че приспособяването не е толкова просто (лекция с Професорa в катедрата по екология и еволюционна биология в Калифорнийския университет, Ървайн Michael Rose). При хранене на мухите със съответстващи на палеолита, неолита и съвременните диети, се наблюдава как храните влияят на мухите по подобен начин като на хората.

Резултатите показват, че като цяло е вярно, че хората са адаптирани към неолитната диета, но не и към съвременната бърза храна с растителни индустриални масла и много въглехидрати. Дори и при това уточнение е установено, че сме приспособени към неолитната диета само по време на ранната си възраст, до около 35-40 години и преди репродукция. Това означава, че телата ни не са адаптирани към неолитната диета след 35-40 годишна възраст и това е също възрастта, в когато наблюдаваме как болестите на метаболизма започват да засягат хората, първоначално такива със затлъстяване и диабет тип 2. Проучването показва също, че това е само общ изглед и че има много отклонения, което е в съответствие с факта, че след появата на селското стопанство, човешката генна експресия направо изригва и ние ставаме значително по-хетерогенни. Това от своя страна пък означава, че има голямо разнообразие между хората, при които мнозинството е доста добре приспособено към неолитната диета, докато някои са много по-малко адаптирани, което се разбира по например алергии и автоимунни заболявания.

Дори и да не можем да наблюдаваме какво е ял точно човека по време на своето еволюционно развитие, което го отделя от маймуните, можем да съберем различни наблюдения, които заедно дават съвсем ясно да се разбере, че месото е било много важна част от развитието ни. Всеки, който вярва, че хората трябва да ядат храни, към които сме еволюционно пригодени, просто трябва да яде много месо, мазнини и органи.

Categories
Blog

Мозъкът има нужда от захар!

Колкото и нелепо да звучи, все още има хора, вярващи, че глюкозата идва само от поглъщане на захар и това е необходимо деяние за поддържане на мозъчната функция.

Известно е, че мозъкът изисква глюкоза за да работи. Наистина ли е така и доколко е вярно това твърдение?

 

Човешкият мозък е най-натовареният орган и е мощен контролен център, изпращащ команди до всяка част на тялото. Той изпълнява функции като мислене, говорене, рефлекси, неволеви процеси като секреция на хормони, които са жизненоважни за нас. Той управлява и централната нервна система. Макар теглото му да е само 2% от общото телесно тегло, мозъкът използва около 20 – 25% от дневната енергия на тялото.

Може би ви е познато твърдението, че мозъкът има нужда от глюкоза за да функционира правилно. Според широкоприетите сведения за човешката физиология въглехидратите са необходими за работата на нашият мозък и това е една от причините карниворовата диета да плаши мнозина.

Макар да притежава доза истина, това твърдение не е формулирано правилно. Истината е, че мозъкът е в състояние да използва и кетони, за да покрие енергийните си нужди. И то много по-ефективно!

Възможните за използване „горива“ за мозъка са глюкоза и кетони, като и двете преминават през кръвно-мозъчната бариера (бариера, предпазваща мозъка от навлизането на вещества, които могат да му навредят). При хора, хранещи се с въглехидрати, мозъкът използва енергията от тях. Когато някой не консумира въглехидрати, мозъкът използва енергията от кетони, образувани в процеса не кетогенеза.

Кетогенният режим е значително по-добър за мозъка, отколкото функционирането на базата на въглехидрати. Използването на кетонни тела се случва в органели, наречени митохондрии. Сред клетките в нашето тяло единствено червените кръвни клетки не могат да използват кетони за енергия, тъй като те нямат митохондрии. Всички останали клетки могат да използват кетони като енергия.

Човешките физиологични функции могат да се поддържат и в случай, че диетата ни се състои само от мазнини и протеини, тъй като те генерират достатъчно количество глюкоза.

Изчислено е, че когато се захранва с въглехидрати, мозъкът се нуждае от около 110-145 грама глюкоза (от разграждането на приетите въглехидрати) на ден, за да функционира оптимално. Хора, които се хранят със стандартната високовъглехидратна диета обикновено консумират двойно повече от това, в следствие на което се сдобиват с прекомерно количество глюкоза, която в последствие нанася повече щети отколкото ползи. В допълнение, изчислените стойности за необходими въглехидрати са преиначени в полза на въглехидратите без да има основателни доказателства за това.

Дори съвета по нутриционология и хранене на Американския институт по медицина счита, че:
Долната граница на въглехидрати, необходими за живота на човека, очевидно е нулева, при условие че се консумират адекватни количества протеини и мазнини.“

Имаме нужда от точно нула въглехидрати за да живеем и функционираме правилно!

 

Съотношението 70/30

По-горе споменах, че има доза истина в твърдението за необходимост от глюкоза. Проучванията сочат, че кетонните тела могат да покрият до 70% от енергийните нужди на мозъка, за останалите 30% е нужна глюкоза. Важното е да разберем, че източника на тази глюкоза не е строго необходимо да е доставен от консумация на захари!

Не е нужно да консумираме въглехидрати за да се снабдим с нужното количество глюкоза.

Това се случва благодарение на физиологичната ни способност да образуваме глюкозата сами – чрез процес в тялото, наречен глюконеогенеза, означаващ буквално „образуване на нова глюкоза“. В този процес черният дроб създава глюкоза, използвайки аминокиселини, градивните елементи на протеина. Глюконеогенезата е процес, управляван от настоящото изискване на тялото, т.е глюкозата се происвежда тогава, когато е необходима.

Черният дроб може да произвежда глюкоза и от глицерол. Това е съединение, което свързва мастните киселини с триглицеридите, формата за съхранение на мазнини в организма. Друг начин за произвеждане на глюкоза е от пируват и лактат - молекули, които се образуват, когато тялото метаболизира глюкозата. Тези молекули могат да се свържат отново заедно, за да създадат нова глюкоза.

Излиза, че мозъкът ни няма никакви проблеми с набавянето на малкото глюкоза, от която имаме нужда. Това ни дава още една причина да не се опасяваме от липсата на въглехидрати в диетата си. Значително важно е обаче да отбележим отново, че приема на протеини и мазнини не бива да намаля. Медицинската общност не е запозната с никакви състояния, причинени от дефицит на въглехидрати, докато проблемите предизвикани от липса на протеин и мазнини са добре известни.

 

Източници:
Westman EC. Is dietary carbohydrate essential for human nutrition? Am J Clin Nutr. May;75(5):951-3. 2002. 
Renner R, Elcombe AM. Metabolic effects of feeding "carbohydrate-free" diets to chicks. J Nutr.;93(1):31-6. 1967.
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27629100/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC292907/pdf/jcinvest00272-0077.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5531346/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30733709/
https://www.nap.edu/read/10490/chapter/8
Categories
Карнивор

Защо нямаме нужда от ПРО- и ПРЕбиотици при спазване на карниворова диета

Пребиотиците и пробиотиците са популярни със своите свойства да подобряват чревната флора, храносмилането, кръвната захар, мисловната дейност, да предпазват от рак, да намалят възпалението, риска от сърдечни заболявания, както и други позитиви за здравето. Има много изследвания, сочещи че консумацията на пробиотици и пребиотици засилва имунитета, намаля холестерола, подобрява мозъчната дейност, намаля риска от инфаркт, инсулт, рак, диабет тип 2, затлъстяване. Такива магически свойства се придават и на множество синтетично създадени пробиотични добавки и суперхрани, както и на различни туршии и закваски, наричани още "функционални храни". Особено популярни са пробиотиците в България, след като българинът Др. Стамен Григоров открива Bifidobacterium longum, микроорганизма, който подквасва млякото.

 

Несъмнено, организмът ни се нуждае от добра чревна флора и пробиотиците играят важна роля в изграждането и, но наистина ли начинът да постигнем това е само като консумираме фибри, ферментирали храни и добавки???

Пазарът на функционалните храни е сред най-бързо развиващите се днес, със световен принос от над 20 милиарда долара към 2010г. и цели 161.46 милиарда долара отчетени през 2018г. Пазарният анализ предвижда допълнително увеличаване на продажбите с още близо 10% на година.

 

 

Учудващо обаче, ръст в подобрено здравословно състояние на населението не се отчита никъде. Рак и диабет тип 2 са сред водещите причини на смърт сред населението в глобален мащаб, а прогнозите до 2030г. предвиждат допълнително увеличаване на смъртността в следствие от тези болести.

Усиленото суплементиране със супер храни, пребиотици, пробиотици, фибри, синтетични витамини и минерали няма особена връзка с подобрение на здравето в световен мащаб, а е по-скоро свързано с огромният интерес на компании, предлагащи изолирани бактерии под формата на хранителни добавки.

След като учените изолират добрите бактерии и установяват техните положителни функции, милиони от тях започват да се натикват в капсули и да пълнят рафтовете на аптеките, чакащи някой с нарушена чревна функция (почти всеки днес) да ги закупи.

Откриването на храни, които допринасят за развитието на добрите бактерии бързо се превърна в "наука" за пребиотици. В резултат на това хората се научиха да консумират растителни влакна и да размножават бактерии в червата си. Популяризираха се и храни, комбиниращи пребиотици с пробиотици и се нарекоха синбиотици (зеле, кимчи).

Паралелно с това, модерният начин на хранене и живот всъщност унищожава естествените ни бактерии и ни поставя в един кръговрат, в който непрекъснато унищожаваме естествения си чревен микробиом и се опитваме да запълним липсите с ядене на зелени банани, овесени ядки, кисело зеле и кефир.

Някои от нещата, които нарушават естествената чревна флора са консумация на алкохол, тютюнопушене, консумация на захар и високовъглехидратни храни, прием на антибиотици, физически застой, стрес. Веднъж захранени с тези вредни вещества, лошите бактерии бързо се размножават, пренаселвайки чревното пространство.

А не би ли било по-добре човек да елиминира "убийците" на добри бактерии, да спре с добавките и фибрите, захарта, въглехидратите, индустриалните олиа и да консумира храната за която е биологично създаден, а именно животинска храна?

 

Да навлезем в подробностите ...

 

Един от основните страхове, когато се спомене за пълна елиминация на фибри и започване на карниворова диета е именно страхът от нарушаване на чревната флора в следствие липсата на пре- и пробиотични храни. Защо такова нарушение е невъзможно ще разгледаме по-нaдолу.

Като за начало е от съществено значение да разбираме и разграничаваме прОбиотик от прЕбиотик. Тук ще добавя и новият термин, който тепърва започва да се разисква и изследва, а именно постбиотик.

Пробиотиците са живи, непатогенни микроорганизми, наричани още добри бактерии, защото предпазват чревната ни флора от нашественици и вредни бактерии. Повечето пробиотици се намират естествено в човешкия организъм като част от нашата чревна флора, изградена веднага след раждането. Пробиотиците са нужни на организма, тъй като те ни предпазват от лошите бактерии. Освен това те образуват витамин К и късоверижни мастни киселини, които са главният ни защитник или чревната стена, чиято работа е да не допуска навлизане в организма на вредни вещества, вируси и бактерии. Именно загубата на късоверижни мастни киселини се придава като негативен резултат от карниворова диета.

Пребиотиците са храна за пробиотиците. По същество пребиотиците са неразтворими хранителни фибри, които не се усвояват от човека. Те преминават изцяло неразградени през стомашно-чревният тракт докато достигнат дебелото черво, където биват разградени от добрите ни бактерии, пробиотиците, за да образуват въглероден диоксид, водород, метан и късоверижни мастни киселини (SCFA), от които главно ацетат, пропионат и бутират.

 

https://microbialcellfactories.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12934-020-01426-w#Fig1

 

 

Пробиотичните бактерии се "хранят" с пребиотичните фибри и създават процес на ферментация в дебелото черво. Крайният резултат от този процес е създаване на метаболитни странични продукти, които се наричат постбиотици. Именно този краен продукт носи отговорност за всички здравословни ползи придадени на про- и пребиотиците.

Изображение на Coryl Rodriguez

 

Проучванията относно постбиотичните крайни продукти са все още в начален стадий, но това което знаем със сигурност е, че те съдържат късоверижни мастни киселини, пептиди, ензими, органични киселини и полизахариди и други компоненти, като главните ползи идват от късоверижните мастни киселини. Ето и още няколко елемента от състава на постбиотичните продукти:

 

  • Късоверижни мастни киселини (SCFA) - допринасят за понижаване на кръвната захар - главно ацетат, пропионат и бутират.
  • Indole - поддържа експресията на подрастващите гени, т.е води до по-дълъг живот
  • Водороден пероксид - може да предотврати появата на  патогени *
  • Мирамил дипептид - протеин, намалящ инсулиновата резистентност
  • Р40 - протеин, произведен от Lactobacillus rhamnosus, ключов двигател на клетъчния имунитет

Макар в състава на постбиотичните метаболитни продукти да има още елементи, фокусът е върху късоверижните мастни киселини, тъй като те са основният поддържащ чревната флора елемент. По специално внимание, както вече може би забелязахте обръщаме на ацетат, пропинат и бутират като основни двигатели на процеса. Ацетатът и пропионатът влияят на производството на холестерол и липогенеза, като пропионатът е глюконеогенен прекурсор. Бутиратът е основен източник на енергия за епителните клетки на дебелото черво и получава най-голямо внимание от трите, поради тази жизнено важна функция, както и със свойството си да предпазва от рак и възпаления.

Късоверижните мастни киселини се образуват при ферментацията на фибри в дебелото черво. Или поне това е стандартно приетата версия...

 

Какво се случва по време на карнивор ?

 

Храненето като карнивор изключва напълно всички храни от растителен източник, следователно и фибри, консумират се само и единствено животински продукти. От тук се появява и твърдението, че карниворовото хранене е опасно за здравето, тъй като ни лишава от късоверижните мастни киселини, най-вече бутират, който изпълнява толкова важни защитни функции.

Това обаче не е съвсем така. Физиологията на човека не е толкова проста, нито пък човешкият организъм е толкова елементарен, че да не може да използва други източници на енергия. Едва ли човечеството щеше да се развие до днес ако животът беше зависим от фибри.

Имаме данни че ацетатът и бутиратът се образуват от аминокиселината глутамат, докато ацетатът и пропионатът преобладават в аминокиселинните аспартатни ферментации.

Изглежда, че спирането на фибрите не означава липса на SCFA. Също така се оказва и че късоверижните мастни киселини не са единствената възможна енергия за епителните ни клетки итова проучване доказва че и дълговерижните мастни киселини също служат за захранване на епителните ни клетки при липсата на бутират.

Това изображение, представено в проучване на микробиома от Др. Люси Мейлинг, изобразява как човешката чревна флора е способна да използва не само бутират като енергия за епителните клетки, а и бета-хидриксибутират и ацетоацетат, произведени от кетонни тела. Това потвърждава, че ние сме способни да произведем крайният продукт на бутират и от аминокиселини.

 

https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets
https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets

 

Състоянието на хранителна кетоза кара черния дроб да произвежда кетонни тела, наречени бета-хидроксибутират, които имат способността да изпълняват функциите на фибрите *. Количеството произведен бета-хидроксибутират на ден е между 70 и 150 гр. и ролята му е като тази на бутирата.

 

През 2018г. Др. Пол Мейсън представи проучване, сочещо, че хранене базирано на животински храни е дори по-добър източник на SCFA. Фибрите не са единственият производител на късоверижни мастни киселини от чревни бактерии. При липсата на фибри, естествено намалят и обработващите ги бактерии. За сметка на това се увеличава броят на бактерии, образуващи SCFA от животински протеин и мазнини.

"The animal-based diet increased the abundance of bile-tolerant microorganisms (Alistipes, Bilophila and Bacteroides) and decreased the levels of Firmicutes that metabolize dietary plant polysaccharides (Roseburia, Eubacterium rectaleand Ruminococcus bromii)"

Диаграмата показва, че при растителна диета в сравнение с месоядна диета нивата на ацетат и бутират са по-високи при първата (а), а завишените нива на техните еквивалентни изовалерат и изобутират, чиито източници са животински протеин и кетони, се наблюдават при месоядна диета (b) и то в значително по-високи стойности.

 

https://www.researchgate.net/publication/350007493_Reframing_Nutritional_Microbiota_Studies_To_Reflect_an_Inherent_Metabolic_Flexibility_of_the_Human_Gut_a_Narrative_Review_Focusing_on_High-Fat_Diets

 

Според Др. Пол Саладино изобутират стимулира същите рецептори, които и бутират и вероятно изпълнява функциите  дори по-ефективно от бутирата.

 

 

Освен гореописаните проучвания, съществуват затвърдени данни от изследвания правени с животни карнивори. Такова например е проучване правено с гепарди, в което е открито, че те са способни да произвеждат бутират от така наречените "животински фибри". Оказва се, че те имат способността да ферментират колагенови субстанции и по този начин да произвеждат късоверижни мастни киселини.

Хипотезата, че това вероятно може да се случва и в човешкият микробиом е изключително вълнуваща, но за съжаление на този етап няма никакви проучвания с хора, разглеждащи точно тази възможност.